автор: tearfly

розова съм
пиша те между ветрилото и вятъра
кротко галиш устните ми
никога напълно и все по-недовършено
обитаваш стаята ми
изстискваш сърцето ми
което жадува пресищане
трупам те още и все не ми стигаш
да сресваш косите ми е като
да танцуваш с връхчетата на пръстите си
любов по кожата на гърба ми
сгъвам писма и ги пращам по гълъби
разпечатваш небрежно музиката на мислите ми
и те звучат вагнерово тържествено
а после се изсипвам като недоволни ноти от петолиние
защото тъй остана сиротна полусянката ми
непоникнала върху тридневната ти брада