автор: ariel_b

Понякога,
скрити в усмивката,
острите зъби
на алено минало
гладно се впиват
в езика на спомена.
Стават едно -
любовта ни е плячка.
Вие ранена
с откъснати пръсти,
късно родена,
преносена,
жалка.
Ти се усмихваш -
преситен и мъдър.
Мъртвите спомени
храниш със нея.
А тя се усмихва
невинно
понякога.