автор: Perpetuum

Дойде лятото, а заедно с жегите настъпи и дългоочакваното време за отмора през заслужената годишна отпуска. Ангеларов натъкми в лъскавата нова лимузина жена си с единственото им дете- тийнейджър на около 13 годишна възраст,
и тримата потеглиха към едно курортно градче, където още не бяха летували. Понеже бизнесът му бе потръгнал напоследък, можеше да си позволи да отседне в просторен хотелски апартамент, с цели две спални и холче с невероятен изглед към морето- веднъж се живее. Ваканцията тепърва престоеше. Денят мина чудесно, а след вечерята решиха да отидат на пуканки и кока-кола, като погледат някой развлекателен филм. Синът му бе също вманиачен на темата кино, навярно покрай Ангеларов- самият той заклет почитател, който не пропускаше филмова премиера на големия екран. Този път обаче, може би заради изморителното пътуване, но на Ангеларов не му беше много-много до изкуството и затова реши да се усамоти за няколко часа в хотела, да позяпа телевизия и си легне по-рано. Жена му и детето можеха да изгледат кинокомедията и без него. Така и направиха. Те тръгнаха натам пешком, не беше твърде далеко. Ангеларов пък се изпружи на канапето край телевизора, позагледа се в криминалето- разправяше се за някакво отвличане с последвал откуп; но сериалът бе твърде скучен, а той толкова изтощен, че скоро се унесе и заспа. По едно време се поразмърда, поогледа се наоколо- неговите хора още ги нямаше. Едва тогава погледна часовника си, за да установи с ужас че вече бе минало полунощ. Този факт го пробуди изведнъж и изцяло. Последната прожекция отдавна трябва да беше свършила, до хотела имаше само неколкостотин метра. Нещо явно им се беше случило. Нещо неприятно, може би дори зловещо. В тази късна доба въображението на Ангеларов, подсъзнателно следвайки сценария на недогледаното телевизионно предаване, си представяше какво ли не... Заключи набързо и се втурна към колата, а с нея и към полицейското. Бедата му беше, че не знаеше къде точно се намира то. Валеше силен дъжд, който сякаш се увеличаваше ведно с неговото безпокойство. Пусна светлините и чистачките и почна да обикаля наред из околните улици. Но трябваше някаква систематичност в търсенето. Спомни си едно ръководство как да се измъкнем от неизвестен лабиринт, то можеше да му послужи. Описаното правило казваше да се следва винаги една и съща посока, за да не се връщаш повторно на старото място. Затова реши да завива все наляво, но явно и това не помогна. По едно време забеляза да се задава насреща полицейска кола с ослепителни фарове. Ангеларов веднага включи алармените си, с надеждата полицаите да реагират на неговия очевиден зов за помощ. Но те не му обърнаха никакво внимание, изглежда не го взеха твърде на сериозно, щом като го подминаха. Без да се колебае, Ангеларов спря колата и слезе на улицата, въпреки пороя. Започна да им маха като смахнат. Спестените секунди можеха да спасят два човешки живота! Едва тогава полицейската кола наистина го забеляза, даде на задна и на въпроса къде е полицейското шофьорът безпроблемно го насочи. Само след броени минути се озова на посочения адрес. В безлюдната приемна двама отегчени полицаи сънливо се прозяваха. Почти останал без дъх от тичането и вътрешното си вълнение той им обясни ситуацията. Служителите на властта обаче почти не реагираха на воплите му.
- Слушайте какво бе, гражданино- най-безцеремонно го пресече единия- ние да не сме ти нещо Бърза помощ или 911, как мислиш? Елате утре по същото време, следствие се открива едва след изтеклото първо денонощие!
Очевидно този бе по-образования по устава от двамата и очевидно имаше пред вид Ангеларов да дойде пак след 12 през нощта. За пръв път научи, че светът и вселената не се въртят винаги около него и собствените му проблеми.
- Имайте пред вид, че процесът е сложен и дълъг, издирването не почва незабавно и отнема понякога седмици и месеци, всичко трябва да се документира черно на бяло, снимки за предпочитане цветни и прочие, - личеше си че тоя бе печен и с делови опит в подобни семейни проучвания. Но в случая не ставаше въпрос за коя да е жена обобщено, а за собствената му и единствена (поне през последните 13 години) съпруга. Ако беше суеверен, щеше да препише нещастието на фаталното число; но не беше, и слава Богу.
- Не може да не сте чели за онова малко английско момиченце, Мадлейн май се казваше, дето вече повече от година не е открито из курорта в Португалия... полицаят звучеше доста професионално, а също явно четеше.
- Има и бърза процедура, добави с осезателно безразличие онзи, проблемът е че тя излиза доста по-скъпичко... на отпуснатия бюджет. Надявам се, че ме разбрахте? След прозвучалата пауза в изречението нямаше начин да не го разбере моментално.... Потърпевшият Ангеларов леко се смути, когато за капак другият полицай направо го попари с дебелашката си шега: “Абе ти, приятелче, не разбра ли вече, че жена ти те е напуснала...ха-ха... На кой ли е пристанала в тоз късен час, дали и сам не се досещаш, а?” “Ама може и да е за хубаво, де, отървал си се с малко и дори без развод, хи-хи-хи” Добави в същия тон, но с утешителна нотка в гласа първият.
Тези техни приказки съвсем го съкрушиха. Потегли към помпозно-грандоманския хотел, където бяха отседнали цялото семейство толкова доволни от себе си днес; за последен път заедно... Само до преди няколко часа му се струваше тъй разкошен, сякаш строен специално за неговата V.I.P. персона. И пет-звезден да е, каква полза щом животът не е нищо повече от един хотел, и все му идва края- припомни си той словата от популярната пророческа чалга. Никак не му бе до тананикане... По обратния път зловещо изтънялата луна не вещаеше нищо добро; тя се смаляваше през премрежените му очи, тъй както надеждата за благополучна развръзка. Прибра се някак в опустелия хотелиерски апартамент. И тогава внезапно дочу нещо... Не можеше да има никакво съмнение или каквато и да било грешка, защото напоследък Ангеларов бе станал твърде фамилиарен с онзи звук. Жена му често го издаваше, когато изморена след деня си похъркваше изпод носа. Сега обаче съпругът не изпита никаква досада, а тъкмо напротив- изпадна във възторг от дребната й слабост. Значи всичко е било като в лош сън, значи са се прибрали сами, и за да не го събудят са си легнали тихомълком из другите стаи. Вярно било, че всяка трагикомедия завършвала щастливо, подобно на повечето холивудски продукции. Ама че съм и аз будала, самонаруга се ядно Ангеларов. Отвори лекичко вратата на едната от стаите- жена ми се усмихваше в съня си. Дали от сюжета на филма, или щото му се присмиваше, знаейки го колко е залутан, щеше да се разбере едва на другия ден. От съседната врата на пресекулки и пригласяше полу-момчешкото, полу-мъжко яко хриптене на престолонаследника им. Краката му се подкосиха и той с облекчение се тръшна самотно на кравай във фотьойла- с изглед към вълнолома, черното Черно море и благосклонната вече към съдбата жълтеникава луна. Не искаше да притеснява с нищо нежната си половинка до утре сутринта. Щяха да изпопадат от смях със синчето в ресторанта на закуската, докато им разправя за Одисеята си. Заспа набързо и успокоен, голямата беда се свлече от плещите. А в просъницата си стигна до следната многозначителна мисъл, понеже всичко в този живот-хотел идва и отминава за поука: Никога, ама никога не се отделяй и/или лягай разделено от жена си по вечерно време, за да не те прати тя на кино по нощите накрая...

- The Happy End -

П. Н. (не Ангеларов)