автор: pastirka

Въздухът съхне, кожа от тъпан е станал,
пламват небесни камщици със ярка следа.
Лятото тича през нивата с прашни сандали,
тъмно зелен е дъхът му, роден в резеда.

Клони притихват, скрили език от камбана,
капки забързани стигат земята със звън.
Локви повиват небето, засукало рано
своята първа кърма от втечнения сън.

Вятър-гайдар с ръченица от билото слиза,
в стъпките хуква планинският ручей влуден.
Като ръкав от сватбарска кенарена риза
пак се белее лицето на летния ден.