автор: zebaitel

баба ми
се преражда
тя не е чела Шекспир
за да знае че целият свят е сцена
и всички мъже и жени излизат и после слизат от сцената
нейният свят опира до ягодовата нива
до съседния град където я отнасяше облият
като изтъркана гумичка рейс
или ижето със кош на дядо
а веднъж я изпратили до Одеса по море
като награда
баба е храбра жена и не повръщала
нито когато морето играело с кораба
нито когато я канели
кушай кушай с черен хайвер
вече не гледа крави
нито кози
гледа ни с укор когато заключваме
двете дворни врати
и отива да си играе с тревата
и със мотиката
/ако сме я забравили незаключена/
все по-близка й е земята
скоро ще почне да пълзи
и ще ни трябват памперси
снощи каза че ще ни наколади на тейко си
дето не й даваме да гази из вадата боса
а очите й стават все по-бели
и по-невиждащи
като на новородено
дали няма да се превърне в къртица
мъничка черна и сляпа
и да си рови в градината
но как ще излезе тогава
да ме погали