Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 82
ХуЛитери: 3
Всичко: 85

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: maistora

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМежду небето и земята
раздел: Поезия
автор: kameja

Небето е несигурно пристанище
за кораби въздушни на желания.
Земята тегли те неумолимо
към своите недра
и не оставят стъпките
следи в пръстта.
Човек за нещо трябва да се хване,
по пътя си подслон да си намери.
Той знае - дълго няма да остане
във свят, създаден от химери.
Импулс да продължава своя поход
му дава радостта от слънчев ден.
Свидетел и участник
в чудесата на живота
забравя, че е всичко тлен.


Публикувано от BlackCat на 14.06.2016 @ 07:17:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   kameja

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
641 четения | оценка 4.5

показвания 23477
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Между небето и земята" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Между небето и земята
от elsion (negesta@gmail.com) на 14.06.2016 @ 11:41:36
(Профил | Изпрати бележка)
Да, трудно се закотвяме за земното, без слънчев ден и слънчева усмивка...
Особено когато корабите в облаците са развели платна и ни дърпат да отплаваме. :)


Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 14:42:58
(Профил | Изпрати бележка)
Това си е прочит между редовете. Какво друго ни остава, освен да отплаваме, когато пристанището е несигурно...

]


Re: Между небето и земята
от doktora на 14.06.2016 @ 12:07:50
(Профил | Изпрати бележка)
...тлен, душите да спасим...с добрини, знаеш камея.:)
твой, ниело


Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 14:44:01
(Профил | Изпрати бележка)
С добрини казваш, ами когато не искаме да сме все добри?

]


Re: Между небето и земята
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.06.2016 @ 18:08:01
(Профил | Изпрати бележка)
Течението на неумолимото време
разрушава нашите въздушни кули,
опитва се безскрупулно да вземе
и малкото ни светлочисти молекули,
изпълнени с любов и със надежда,
пречупва ни крилете безвъзвратно,
и към земята, без милост ни привежда...
Обичай ме сега, обичай ме стократно,
защото имам само теб, а ти пък само мен
зад нас е мрак и няма път обратно,
без влюбените си очи сме само тлен...


Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 19:24:37
(Профил | Изпрати бележка)
Това си е чиста класика - Обичай ме сега ... Красота! Напомни ми на нещо от "451 по Фаренхайт".

Бъди ми вярна, о любов и аз на теб.
Светът фалшив пред нас блести
като изваян от мечти,
но в него няма нито страст,
ни сигурност, ни мир, ни умиление.
Объркани стоим и ти и аз
сред подлостите на сражения
между слепци, воюващи в нощта.



]


Re: Между небето и земята
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.06.2016 @ 19:53:20
(Профил | Изпрати бележка)
Сами сме, трепетни и голи,
около нас, звъни безспир нощта,
за милост няма да се молим,
във устните ни скрита е мощта :)))

]


Re: Между небето и земята
от mariq-desislava на 14.06.2016 @ 18:58:00
(Профил | Изпрати бележка)
И нищо не остава уж от нас,
а именно чрез нас светът остава.:)

Това твоето си е пейзаж на душата, оттук до края на света и след това.


Re: Между небето и земята
от kameja на 14.06.2016 @ 19:27:16
(Профил | Изпрати бележка)
Пейзаж на душата, казваш. Разхождах се вчера сред едни зелени хълмове, погледнах към небето и думите се появиха. Благодаря ти!

]


Re: Между небето и земята
от Gabriel на 16.06.2016 @ 11:28:54
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми темата; на мен също ми е любима. Още повече ми допадна начина, по който е изградено стихотворението - с достъпни, но замислящи изрази.

Иначе да, човек не се замисля за преходността си и забравя за основни неща, къде нарочно, къде отнесен от собствените си желания. Човек може да зазида и циментира всичко с амбициите си, но тогава няма да остане кал, нито за оставяне следи, нито въобще за контакт с природата.
Поздрави!


Re: Между небето и земята
от kameja на 19.06.2016 @ 13:12:37
(Профил | Изпрати бележка)
Не се замисля и живее така, сякаш времето му никога няма да свърши. Благодаря за интересния коментар!

]