Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 336
ХуЛитери: 3
Всичко: 339

Онлайн сега:
:: rady
:: pastirka
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПогребение
раздел: Разкази
автор: zika

Автобусът беше пълен, но успях да седна до прозорец. Зимното обедно слънце напичаше. Боботенето, топлината и приглушените гласове ми действаха, като включен телевизор. Клепачите ми натежаха и задремах.
От съня ме изтръгна смехът на седналите зад мен жени. Опитах отново да се отпусна, но се заслушах и се разсъних.
- От сега им казвам, че като умра, не искам да канят никого. Така де, идват само да гледат сеир. Чисто ли е, какви са мебелите... и то хора, които никога не са влизали в къщата ти. Та, който много иска да ме изпрати - в ритуален дом. И затворен ковчег. Замисляла ли си се колко са беззащитни умрелите?! Лежиш и всеки ти занича в лицето. И после коментират като една приятелка на майка ми. Върнаха се от погребение на техен познат и тя каза, че толкова е отслабнал от болестта, че ,,едва жив“ са го погребали! Без коментар, като по телевизията...
Стана ми интересно и дрямката изчезна.
- Никакъв некролог! Само кратко известие във вестник. Кой го видял - видял. И ще се размина с обсъждане на родата до девето коляно.
- А църковно опело? – попита другата жена
- Възможно най-краткото, за да не се изморят изпращачите. И кремация! Страх ме е от заравяне! И само най-близките. С години не си се чувал с част от родата, дори не те познават и точно те трябва да те изпращат на оня свят! А и като си представя как се приготвят неохотно за погребение: да ида, да не ида и ако не се открие основателна причина, започва зор - какво да облека?
По-чувствителните търсят начин да не доближат ковчега, като се оправдават, че виждате ли, искат да те запомнят как си изглеждал като жив...
- За дрехите мислила ли си? Защото една моя леля я погребаха по халат - да се чувствала по домашному в гроба. А тя обичаше да се кипри и не допусна никой приживе да я види неглиже.
- Е, какво? Май ще трябва нотариално заверен документ за облеклото, което не е гаранция, че няма да погазят последната ти воля.
Какво време настана! Да не си сигурен и в собственото си погребение!
Автобусът се люшна по-силно и жените се умълчаха следейки за пътя, а аз се замислих за смъртта...
- Да! – въздъхна едната жена - Лошо е да умреш!
- И знаеш ли кое е най-лошо? – попита другата, но не дочакала отговор продължи. - Това е твоят ден, твоето погребение и уж са дошли за теб, а се вълнуват от това дали им отива черния цвят!
Разсмяха се и привлякоха вниманието на всички.
- Харесвам погребенията, както ги дават по американските филми. Съберат се в красива църква, говорят за човека, споделят разни неща от живота му, а пасторите им като актьори. Красота! Финес! Да ти се прииска да си в ковчег.
- Според мен трябва сценарий, така де, поне по холивудски да те погребат, та да се почувстваш като бял умрял човек и ти.
За малко да се разсмея и аз, но с кашлица успях да замажа положението. Желанието ми да видя жените стана неконтролируемо.
- Моят мъж така го държа изкъсо - с погребението ми. Заплашвам го, че ако не изпълни това, което искам, ще му забраня в писмен вид да присъства, та да го коментират хората. Това засега много го стряска. Изобщо всичко свързано със смъртта плаши хората.
Но най го е страх да не умре преди мен и аз да му направя лошо погребение! То като че ли има хубаво...
Другата жена попита нещо, което не чух, защото се опитвах да потисна смеха си. От очите ми потекоха сълзи.
- А това с раздавките направо ме шокира. Не мога да разбера каква е тая мода.
Помен се прави с хляб, жито и вино! А пластмасовите чинийки ми идват в повече. И това ядене и пиене...!
- Много езическо ми се струва и на мен.
- Някъде се е изгубила добрата идея за погребението. Затова докато сме здрави и с всичкия си акъл, да си измислим собственото.
- Да, така съм решила, в писмен вид ще заявя последната си воля: погребение по сценарий, с куп претенции... да се озорят всички, не само аз.....
Жените се заляха в заразителен смях, но автобусът спря и разговорът приключи. Неусетно бяхме пристигнали. Слънцето все още надничаше зад облаците, но не топлеше. Студеният вятър ни посрещна. Любопитно се навираше в лицата ни и се опитваше да ни върне обратно.
Загърнах се с шала и се обърнах да видя двете спътнички. Изненадах се! Бяха млади, добре облечени. Качиха се в такси и заминаха. Така и не разбрах, коя бе с погребението!
Докато се прибера в къщи, без да искам ,,написах” сценария за моето погребение -
,,с куп претенции, за да се озорят всички, не само аз...”


Публикувано от BlackCat на 13.06.2016 @ 11:34:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   zika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1268 четения | оценка 5

показвания 32114
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Погребение" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.