автор: Albatros

... днес ти направих супичка с фиде,
с два моркова – за цвят, и три картофа,
но ти при мен така и не дойде –
Жена-поанта в тъжната ми строфа,
а аз за теб нарязах пресен лук,
притурих две-три склидки счукан чесън –
щастливец, купил „Плод и зеленчук”,
над супата за теб подкарах песен,
наръсих чер пиперец – да люти,
над благинката цвъкнах два лимона,
и мислех си – когато дойдеш ти,
аз ще те гледам, не Жена – икона! –
накрая клъцнах връзка магданоз
и казах си: – Със кеф ще те нахраня! –
свидетел ми е сам Иисус Христос,
че стана супа – истинска „Лазаня”,
а за десерт приготвих кадаиф –
препекох го – и малко ще ти хрупа...

Светът е дом, във който бях щастлив
да хапна с тебе хляб и топла супа.