автор: jitanosten

Сградата се намираше в центъра на града и бе много красива. Построена преди повече от сто години, тя се гордееше с изящната си колонада при входа, фризовете и декоративните елементи по фасадата.
За беда на тротоара на улицата пред нея растеше голям клен. Разперил широките си клони, той до голяма степен скриваше сградата и това ужасно я дразнеше. Като всяка кокетка, тя желаеше да я виждат колкото може повече хора, да й се любуват, и да се снимат пред нея. Тъй като кленът й пречеше, тя реши да го унищожи. Нежно помоли стария портиер Панко да отрежат дървото, защото я засенчвало. Той се почеса по главата, прокашля се и без много да мисли, отказа. Заяви, че дървото е по-старо от сградата и няма да е правилно да го унищожат заради нейната суета. Тя се нацупи и при първата отдала й се възможност, си го върна. Един ден помоли чистачката да излее повече паркетин по дървената стълба към приземния етаж и когато по-късно портиерът мина оттам, се хлъзна, падна и си счупи крака. Скоро след тази неприятна случка една политическа партия нае сградата. Веднага по цялата фасада бяха окичени плакати и лозунги, които закриха естествените й прелести. Бе назначен нов, по-млад портиер, който се усмихваше мазно на началниците и строго хокаше чистачката. Сградата реши да опита втори път с молбата си и сега успя. Новият портиер набързо извика технически екип, който отряза старото дърво. От него остана само една малка семка, притаена в събраната кал, при олука на покрива. Сградата се изпъчи в цялото си величие, горда от победата си над дървото. Заяви на останалите сгради наоколо, че отсега нататък тя ще е единствен лидер на улицата.
Дните минаваха, есента и зимата се стопиха и в един пролетен ден малката кленова семчица се превърна в крехко зелено стъбълце. Олукът на сградата бе задръстен от кал, ръждясал и полуизгнил. Това позволи на младото стъбло да пусне коренчета извън него, като ги забие в мазилката на сградата. Така, през всички топли дни младият клен растеше, ставаше по-здрав и силен, а сградата се пропукваше от мощните му корени. Тъй като политиците бяха свикнали по принцип да взимат, а не да дават, те не се грижеха за сградата. За кратко време тя се занемари, носовете и ушите на ангелчетата се олющиха, а фризовете се изрониха. Видът й вече навяваше само съжаление у минувачите.
След три години политическата партия бе обявена извън закона като опасна и вредна за народа. За да прогонят нейните лидери, пред сградата се събраха много хора. Започнаха да скандират, да мятат камъни по сградата, да трошат прозорците й. Политиците избягаха през задния вход, а народът разби вратите, украсени с резба и потроши дървените стълби. Сега вече сградата представляваше една развалина, а минувачите се питаха защо не я събарят, за да не грози улицата и центъра на града.
През един късен есенен ден се изви буря. Силните пориви на вятъра огъваха клоните на младия клен, но той не се предаде, впил корени в сградата. Все пак природната стихия излезе по-силна и от напора сградата рухна. Кленът обаче се запази и следващата година гордо изправи стъбло сред останките на бившата сграда.
Така дървото показа на хората, че не бива да се отчайват и предават, защото всичко в живота се променя. Крайната победа може да е само на този, който вярва в нея, бори се и живее достойно!