автор: bulgarian

Тъй както с тролея пътувахме
двамата с мойта жена,
облог поетичен си сторихме
и после стана една...

Аз
Приятелко, моя най-близка,
забрави ли що е облог?
Двубой поетичен, ти обяви ми,
сега аз чакам ответ.

Старание повечко трябва в двубоя!
И можеш, и имаш кураж.
Ти римите в стих бързо подреждаш,
но аз пък готов съм за боя!

Тя
Ответ на тебе ще дам,
но имай малко търпение!
Че трябва ми подготовка
и доза-две настроение.

Чакам да видя с дъх затаен,
туй що измисли ти пък за мен!

Аз
Разбирам, решила си сили да мерим
във виртуален двубой.
Едно ще ти кажа, приятелко моя,
Готви се за повечко бой!

Но ти си пък дама
и давам ти аз преднина.
Тема задай и да почва двубоя.
Играта ще бъде красива!

Тя
Темата ни все е тая,
кой от двама ни ще влезе в Рая?
Ти ли, аз ли, или пък двамина?
През тия порти влезли са малцина.

Аз
Шапка ти свалям, за темата с Рая!
На скромност ни учи, обаче, Христос.
Не смея по тема такава да пиша,
аз, недостойният, с грешна душа.

Тя
Ти щом си грешен, каква ли съм аз?
Ти ще си в Рая, хайде на бас!

Аз
Нека оставим на Господ в ръцете,
тежката участ, наш съдник да бъде.

Тя
И с туй се темата приключи?!
Много бързичко се случи!
Мислех, темата за Рая,
ще я чоплим до безкрая!

Ами сега?
Какво ще каже твойта страдаща душа?
Сложна тема май зададох?
Или облога си изядох?
Че сега не виждаш веч,
други теми на далеч!

Аз
На тясно хвана ме, признавам.
Това е необятна тема.
Едно се моля,но не знам
ще ми приеме ли молбата
Всемилостивият ни Бог.
Молба, за двама ни да има
съдба еднаква в вечността!

Тя
Дали съдба еднаква ще ни отреди?
Не знам!Но да живеем тук до старини!
Това е някак си разумно!
А двамата във вечността - безумно!

Ако долу аз съм, ти пък горе,
ще си ходиме на гости!
Как ще ни се чудят само,
всички тия твари прости!


Аз
Ако пък е невъзможно,
ще поискаме модернизация-
ще си сложим ние Скайп.
Вече толкова години
си живеем все чрез него.

Дай Боже, заедно да побелеем!
И да се радваме на внуци.
Туй земно щастие да имаме
а другото на Господ да оставим!


Тя
Прав си! Да оставим Господ с Божиите му дела!
Да не дърпаме и на Дявола опашката!
Да се радваме на нашите деца
и да поживееме юнашката!

С туй да сложим точка
на темата безкрайна,
че навън настана
вечер, тъй омайна!

Минко и Диана Андонови
25.03.2016