На асмата грозд виси,
а край него сто оси,
бръмкат,
кръжат настървено,
но е гроздето зелено.
Анка грозда не го дава,
Анка грозде обожава
и ги гони тя с метлата
да се махнат от асмата.
Чак когато
първите листенца капнат,
с мама сладко ще похапнат.