автор: daik

Върви,
Не спирай по пътеката.
След мен или след друг
Върви си по пътеката
и не убивай своя дух
Спри всяко чувство
когато труден ден
в живота ти присъства
без друг, без мен.
Когато тръгнеш без посока
без цел и без мечта
очите ти да са високо
в небето , не в пръстта.
Върви през пролетта,
край чистотата на кокиче
запяло песента
наречена "Обичаш"
Върви дори когато..
през кални дъждове
е твойто светло лято
изпълнено със страхове.
Не се предавай на шарената есен
в един меланхоличен дъжд
Когато полета е лесен
до край непоправимо чужд.
Когато зима е навяла
и без пъртина си сама
Когато на превала
не чака топлина
Когато счупиш щеката
и стъпката кърви...
Не спирай по пътеката.
Заклевам те прителко: Върви!