Интересно е, че много често човек като пише хайку, пише по няколко. Дори съм свикнал да таблюдавам в публикациите т.нар. грозд от хайку.
Тук тристишията са с добре концентриран смисъл и е избегната прекомерната абстракция. Това е, което ми хареса.
Поздрави!
Лео, и за мен не е тъжно хайку...
По-скоро - размислящо хайку!
И безвремието накрая създава едно настроение на усещането на безкрайнистта и това, че сме едни прашинки в Необята....
Поздравления! :-)