автор: verysmallanimal

Персонални забележки на даскал Санди Попсандев към Алберт Айнщайн, с избягване на лични нападки.
Регистрираха, значи, гравитационните вълни. Ура, машалла и удряне на капите о земи. Песни, танци, пиене на корем и шведска маса (поклон към Стокхолм и комитета по наградите), дори шведите да отсъстват. Другарю Айнщайн, ще река аз, то хубаво, ама ми иде на акъл онуй, дето един нашенец казал по подобен повод: Аналогичен случай в наше село – един наеба коча и му изправи рогата. И бързам да предвардя всяка обидена поза, която би заел съвременният естествоизпитател – няма лошо бе, няма! Дето се казва, и рогата прави, и кочът доволен. Живот, какво да го правиш.
Четейки за това епохално откритие в потвърждение на айнщайновата обща теория на относителността, вниквайки, според възможностите си, в неговата значимост, не мога да не поразмахам пръст към уважавания другар Айнщайн. И така:
Първо: Щом като тия ми ти гравитационни вълни раздвижват, разбутват и, да го кажем, разтърсват пространствено-времевия континуум, то следва да си изясним динамиката им. Ако разгледаме пространствената им компонента, ще видим, че максимумът на вълната може да се изрази графично с много остър пик, на който са стъпили група обекти, заемащи съвсем малка част от пространството – олигарси, политици, висши духовници. По стръмните склонове надолу се разполагат множество лепкави обекти, обслужващи тези, които са на върха – предимно юристи и журналисти. В своя минимум вълната е, тъй да се каже, разлата – там, в ниското, дремуцат една сюрия обикновени обекти, поддържащи с труда си пиковата част. Ще рече, в тая вълна няма симетрия. Ама хич!
Второ: Един бегъл, но непредубеден поглед към времевата компонента на вълната веднага ще ни покаже, че същите тези обекти, заемащи пространствения й максимум, се намират във времевия й минимум. С други думи, те остават в миналото, стремят се да останат там и дори нещо повече – стремят се да смъкнат и останалите обекти във въпросното минало.
И с невъоръжено око се вижда, че двете компоненти на гравитационната вълна не са в синхрон. Както имаше обичай да казва старшина Йовчев от Н-ското поделение: Аз викам Лви-Десни, а някои стъпват с оная си работа!
Трето: По мое скромно мнение, другарю Айнщайн, тия вълни са стоящи. Няма да повтарям букварите и да обяснявам що е то стояща вълна, само ще кажа, че застиналото вселенско дередже, крепящо едни обекти на върха, но в миналото, а други – в основата, но стремящи се към бъдещето, достатъчно ясно доказва тезата ми.
Та така – и аз хвърлях капата си, ядох, пих и се веселих по повод доказателството на гравитационните вълни, но дойде време за отрезвяване и равносметка. И с надлежащата доза уважение и обич ще кажа:
Другарю Айнщайн, скъпи Алберт, слез на земята и внеси пояснение по тези проблемни пунктове в твоята теория. Виж там, помоли се да те освободят за малко – ако господ не е българин сигурно ще те пусне.
Твой до гроб:
Санди Попсандев, даскал в Кутренското килийно училище.