автор: victo

Наранена съм от твоите потайности.
Знам, не можеш да си като длан,
но, моля те открий ми свойте пътища,
и начертай подробен план.
Когато свива се сърцето във безпътица,
че все те няма, горещо си желан,
покажи ми ти следа на сбъдване
да утоля за миг аз собствения блян.
Когато няма те се случват странности,
когато насаме претеглям мечтите наизуст-
идеята притегляща все натежава
с своя плътен вкус.
Но ти не ме отблъсквай,
аз съм чезнеща, без твойта сянка наяве,
рисуваща бездарно образа ти
две към две със светлосянката,
пропускаща убежна точка без лице.
И мога аз да чакам сбъдване,
но колко още все незнам-
подай ръка приятелю на сънища,
ще чакам аз да те създам
в реалности, но ти дали,
дали си ти готов, ела, подай ръката си,
а всичко друго да е послеслов...