автор: Perpetuum

Най-драстично краен вариант на опита ми за нестандартен коментар.
Една статия преди години във в. "Стандарт" ме заинтригува моментално, още със заглавието си. И действително, в сегашните бурни времена на кризи, катаклизми и рецесии, то звучи наистина апокалиптично, сякаш разкрива мистичното прозрение на някой съвременен Нострадамус по икономика. Но първото изречение привлича с още по-голямо любопитство. Цитирам: "Младен Мутафчийски е собственик на няколко хотела в Слънчев бряг." Виж това вече буди основателно подозрение. Напомня незабавно за оная приказка- попитали един богаташ как му се отразява кризата. А той отвърнал съвсем невъзмутимо с "За каква криза ми говорите?"... Тогава как гореспоменатият господин ще си има и хабер от таквиз неща? Та нали не е останал още без работа като брат ми- вишист. Или пък като онези наши съотечественици, оцелели от злополучната 1989 до ден днешен по "тая проклета чужбина". За тяхно щастие обаче там хората обикновено ги гледат и дават като на "мили и драги", а не както е казал поета. Или е нещо по-специален от нас? По-кадърен може би? Съмнявам се! Е, да- кадър е бил, затуй вероятно му се е полагало да се облажи по стар навик дори и в годините на синьото лято. Стоял си кротко зад кадър служителят и дебнел момента, когато да се натика в наближаващата ни неописуема и недопустима дотогава Суматоха. "Мамка му и прасе!", както беше казал оня наш вече покоен класик от близкото минало, тъй и непризнат за Нобеловата награда по лутература. Абе все се пишем за най-умните на света, изглежда обаче останахме единствените без тази престижна награда. Подобно на неземните ни прелестници- все наш’те моми най-‘убавите, ама до световната купа по красота и без бански да са, пак не могат да се докопат нещо, че и в челната десятка не ги класират даже. Така и футболистите, не им се отвори парашута да скочат в средата на терена и се излежават поне за 90 мин. под припека на южноафриканското слънце догодина. То и на таблата сме , както всички гордо знаем, дословно цитирам, пак "най-добрите табладжии на света". Ама защо и досега няма световен шампион по табла българин, бре? Добре де- айде да не пренебрегваме нежния пол за умствени заложби- някоя българка табладжийка, шампионка сред жените и сред мъжете! "Мо`а, `ма не сакам!"- отсякъл шопът. То за него от Витоша по-високо нема, както и таквоз животно жирафата нема, дори и в столичната зоологичека градина. Сигурно сме недооценен народ. И ако сме се пропили, от мъка ще е, не от друго... не случайно поетите песни пеят "В механата"- "Пием, пеем буйни песни, и зъбим се на тирана". Аз лично винаги съм поставял под въпрос за какво става дума в "Под игото" на Вазов. Дали под "Пиянството на един народ" писателят е имал пред вид революционното, или е казано буквално за истинското ни натряскване по повод или без. Проблем си е било туй- те турчулята не пият. Иначе май сме се прославили из ЕО-то повече с шмекериите и гяволъците си, дотолкоз че чак не само ние, ами и паспортите ни в черно им се виждат на тамошните. Ще ни се да извикаме- "Ний не сме негрите на Европата!" Ама кой ли те и слуша. Освен ако не си Слави или нещо там по Евровизията, ако се представим де. Преди време на YouТube нашумя световният български шлагер "Кен лий". Съжалявам искрено, но и най-развихреното ми въображение е бедно да го преведе на английски по-точно. Нещо като Mariah Carey - I Can`t Live, ама не баш същото! Но нека всичко ни е простено, нали? Извинението ни винаги е било едно и също- "беден човек- жив дявол". Виж, оказва се обратното не е вярно- не всеки дявол е беден. Напротив! Има нещо гнило в таз България, би отсъдил дълбокомислено Хамлет, ако беше гостувал през сезона някъде по претъпканото ни Черноморие в тез "Модерни времена".
А ето че днес очевидно покрай западането и на туризма включително този наш бизнесмен се е позамислил по-надълбоко и той, горкият. Моите съмнения бяха разсеяни от последвалите кратки данни за "експерта" по икономическите въпроси. Та той не бил никакъв господин бе! Каква е таз подигравка с "другаря" от Партията? Защото винаги съм се удивлявал какви са тия наши съграждани, аджеба, толкова просперирали на днешно време. Шаблонът е твърде стандартен- но пък достоен за стандартите на в. "Стандарт". Щампата е еднаква- най-често това е партиен член в годините на развитото социалистическо общество, на висока и добре платена длъжност, понякога от ешелоните на властта или приближените й слоеве. И когато демокрацията идва, тези хубавци се преобръщат за една нощ като лопата във фурната, щото добре разбират как да си вадят хляба нататък. И то не какъв да е краишник, а бял. Е, та те и медена питка няма да откажат!
И действително, от поместената биография се вижда, че тоз симпатяга се бил занимавал с външна търговийка, та дано със скромния си принос допринесе да пукнат от глад враговете ни капиталисти и най-вече американски империалисти! Ооо, за малко щях да пропусна дребния факт, че бил работил и за "Кинтекса". Дали е продавал калашници на Садам Хюсеин, как мислиш ти, скъпи читателю? А от оборота няма начин да не си е плащал редовно членския партиен внос, както и да се вози до морето на новичкия си Мерцедес. Навярно е имитирал Влади на Тати- дето и то си купило вносна количка, детето. Като докладвали на Първия Секретар, вождът възкликнал искрено учуден: "Лелеее, какво е направило синчето с парите, които му отпуска за закуска?!..." Но Младен явно не е страдал от кумова срама, щом още тогава е хвърлил мерак на някое хотелче по Слънчев бряг, в което е отсядъл лете на сянка, за сметка на респектиращата фирма за внос-износ на изделия от "леката ни промишленост". Такива ти ми работи, знаех си го предварително- нямаше никаква опастност от пожар, ако реших да подпаля вестничето си, стига биографийката му да бе по-различна някак... И печалбата ми щеше да е стопроцентова осигурена, ако се обзаложeх със затворени очи, че е бил от номенклатурата. Какво съвпадение, а? Сигурно е случайно...
Инак човечеца не го познавам, може пък да е харен и нищо лошо да не е сторил никому. Какви са тия предразсъдъци от моя страна, ще ме попитате.

Но в нещо друго съм убеден също, и то повече от всичко останало. Гарантирам Ви, че докато нашего брата студентчеството зъзнехме в окъселите си балтончета, г-н Мутафчийски вече се е гушил на топло в агнешкия си кожух, закупен с валута от тогавашния "Кореком" след някоя негова служебна командировка до Близкия Изток. Алъш-вериша е майката на търговията, нали тъй, драги ми ти другарю-господине? Тия днес и на църква ходят даже, палят свещ по Великден, кръстят се и молят. Те обаче са толкоз християни, колкото бяха истински комунисти на времето. Светлите идеали се провалиха именно от такива безскрупулни личности- нашето общество никога не е е било достатъчно дорасло за справедливост и човечност. Нахалният простак Бай Ганьо и хитрецът Андрешко са били и си остават маскари.
А колкото до оная приказка, за вълците в агнешки кожи, тя си е вярна не само в преносен, но и в прекия смисъл на думата....