В пролуката между сега и утре
потъвам и изплувам многократно.
И не че сутринта не ще е синор
с догадки за отминало ноктюрно.
В пролуката между нощта и утре
в недрата на съня все тебе търся,
намирам те и губя безконтурно
до лудост, тази дето ме разкъсва.
В пролуката между зора и утре
ще имам само няколко секунди,
в които да забия лъч от упор
посявайки последните надежди!
04.02.2016. М.Н.