автор: lennichkata

Ти идваш с нощта и дъжд на тирета
в съня ми събуден, с луна на райета.
в мисъл печална на голи тополи,
в облаци сънени и мои, и твои,

Сега аз съм бяла и нощна, и лека
и съм простор, и съм скрита пътека.
Пролазва змия в разораната нива,
слънце ме спуска и мрак ме залива.

А там в цветовете на белия ирис,
нежно смълчани, без дъх и без мирис,
сълзите ми хладни, с цвета на опал,
шепнат, нашепват най-тиха печал.

Разля се луната по моите стъпки,
в бледи лъчи като стъклени кръпки.
Вълна след вълна и дъжд на тирета-
превити тополи и лунни въжета.