Изплака своя плач дъждът,
и бурята е отшумяла.
И в още мрачното небе
дъга красива е изгряла.
Здравей, красавице дъга -
на тъмното небе украса!
Здравей, красавице дъга -
букет на празничната маса!
А празникът е във това,
че бурята е отшумяла,
и някъде, далеч макар,
отново слънце е огряло.
И значи злото има край,
а пък доброто ще пребъде!
И пак септември ще е май!
Ще бъде!
Пак ще цъфтят червени макове,
и ще люлеят класове житата.
И ще се радват на труда си хората,
и пак ще се обичат като братя.
И нашто ярко слънце ще просветне,
и над Родината ще се разсъмне!
И всичко писано от философи и поети -
ще се сбъдне!