автор: mitkoeapostolov

Като дъжд от коприва,
тя ръми и шуми и облива.
Тя хапе крещи и проклина.
Тя спомен е скътан във скрина.

Тя боде като трън.
Тя е дива
и горчи като слива
дивачка
капачка
от компота на баба.
Съшита от рани
покрити със сол.
Не! Със йод са покрити
и светят през деня под звездите.
Тя е слаба.
Тя е силна
като пролетни ниви орани
от пурпурен вол.
Пред нея съм гол.
Да, тя!
Аз я проклинам!...
а после я викам по име...
О, Боже, нека я има!
Моля те, само нека я има!