ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 864
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 865
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Една сантиментална луна
се обеси
на рамката на прозореца.
Боже, каква отдаденост!
Натежалите й от сладост петна
бавно
превзеха харманите.
Толкова много любов!
Толкова много назобено зърно.
Пазви, залези,
синци във сняг –
земна попара от кълнове.
Щъркове, врекли се
в енигмата на гнездата си,
в цветното светят прегърнати.
Щърковото гнездо –
просеката към лятото,
към далечното земно напомняне
за събуждане над отвъдното,
с тънкия сребърен лъч се облече.
А
есента, в своя бисерен дъжд,
над стърнищата
като сън се изля,
погали пръстта
и прегърна с тъгата крилете му.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Есента тъгува" | Вход | 10 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Есента тъгува
от libra на 18.05.2016 @ 19:13:04
(Профил | Изпрати бележка) | | есента тъгува красиво в твоя стих :) |
Re: Есента тъгува
от kristi на 20.05.2016 @ 07:49:35
(Профил | Изпрати бележка) | Смирен и благ сезон е есента, Либре, затова и тъгата е такава.
П!!! |
]
Re: Есента тъгува
от gitchka_gramatikova на 14.05.2016 @ 14:15:50
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, любимите ми образи, които те правят разпознаваема отдалече.
А това самичко "А" е толкова очарователно!
Поздрав! :) |
Re: Есента тъгува
от kristi на 15.05.2016 @ 11:46:07
(Профил | Изпрати бележка) | Слабост са ми тези самички, но очарователни А-та. ))
Ден за обичане да ти е, Гери! |
]
Re: Есента тъгува
от rady на 14.05.2016 @ 14:24:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Какво разточителство на очакване и тъга...Прелъсти ме! |
Re: Есента тъгува
от kristi на 15.05.2016 @ 11:47:56
(Профил | Изпрати бележка) | Ееее, чак пък прелъстителка ))
Ден да ти е, rady!
П!!! |
]
Re: Есента тъгува
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 14.05.2016 @ 14:25:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасна си, Кате! Разкошно стихотворение! Цялото е разкош! Живи образи, картини, усещания, красота! Удоволствие за четящия си :)))) |
Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:48:49
(Профил | Изпрати бележка) | Есента е в мен. Сезон, който не само съзерцавам, но и чувствам с всяка клетка на тялото си. Може би затова тя ми се отблагодарява с думи, които спохождат ме.
Ден за обиане да ти е, Кате! |
]
Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:50:54
(Профил | Изпрати бележка) | Свежа тъга... Свежа ли е тъгата, нищо не е изгубено, нали?
Сърдено, инди! |
]
Re: Есента тъгува
от mamasha на 14.05.2016 @ 20:41:08
(Профил | Изпрати бележка) | Ако трябва с няколко думи да определя най-характерната черта на поезията ти, то това биха били тези: светла тъга, тъга, която не подтиска, не задушава с болка, а те кара да се усмихваш, както се усмихва дете - замечтано, унесено в нещо само свое си.
Поздрави, Кристи! Прекрасно е!
|
Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:55:08
(Профил | Изпрати бележка) | Ти винаги правиш задълбочен и много точен коментар, мам. Не бях се замисляла, че тъгата, която всъщност много често ме кара да пиша, въздейства така. Благодаря ти!
И обичи! |
]
Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 09:56:01
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се да те "видя" отново, светличе!
Ден за обичане да ти е! |
]
Re: Есента тъгува
от Meiia (meiia@abv.bg) на 15.05.2016 @ 21:27:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам дали трябва да се пише толкова красиво за тъгата?! Ако и да е преодоляване, опоетизирането й така, я прави жива и ...красива. Подлъгва да я следваш. А аз ти желая радост! |
Re: Есента тъгува
от kristi на 16.05.2016 @ 10:01:29
(Профил | Изпрати бележка) | Сигурно си права, мей, но ти отлично знаеш, че писането е процес, в който сетивата са основния двигател. Навярно така се спасявам. И не, не я следвам. Пречиствам я. )
Радост да е! |
]
Re: Есента тъгува
от Hulia на 16.05.2016 @ 13:26:32
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | | В тъгата на стихото ти (а изключителна атмосфера и ефирност има в него!) видях сякаш изпаряваща се мистична мъгла, прорязана от слънчеви лъчи, (а луната, тази невероятна и изпълнена с любов луна я имаше и посред бял ден)...Радвам се на прекрасната ти поезия, kristi! :) |
Re: Есента тъгува
от kristi на 17.05.2016 @ 12:59:40
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност стихотворението тръгна от една луна, която аха да седне на перваза на прозореца на къщата в Стрелча. Невероятна луна беше. И призрачно с тишината наоколо.
Благодаря за добрите думи, Ули!
Ден да ти е! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
