автор: DianaStefanova

…But it is agonizing not to lose you
and I am losing - losing you down alleyways,
on trains, with some peculiar and feverish,
intemperate magnificence. On trains,
down alleyways… The planter of your tears
I have become… I’ll die from the astonishment.
And what could I retain?
The unretainable?
Your hands, your hair, and that look (unveiling
the glint of silver keys across its floor)?
How can I slay the bright ascending motion
of my affection, sister to my heart… The air
leaves residue, while up above, the stars -
your freckles - shimmer distant over trees.
Let’s take a walk along the evening boulevards.
And dedicate to them the solemn sound
of our silence… Oh, you seem like memories -
the ozone - after rain… But you are stunning.
Come, hold my hand, right here, among the crowds.
Among the crowds of evening and retreating.
Among the words, bent low beneath the burden
of your insulted loveliness, a wound…
And so, let’s leave.


But it is agonizing not to lose you - Hristo Fotev
Translated from the Bulgarian by Diana Stefanova
-------------------------------------------------

Но е ужасно да не те загубя - Христо Фотев
На Уляна

...Но е ужасно да не те загубя.
И аз те губя - губя те по улици
и влакове със някакво неистово,
прекрасно разточителство. По влакове
и улици... Сеячът аз на твойте
сълзи съм... Ще умра от изумление.
Какво да съхраня?
Несъхранимото?
Косите ти, ръцете ти и погледа
(със сребърните ключове на дъното?)
Как да убия светлото движение
на нежността си, сестро моя... Въздуха
се утаява и звездите - твоите
лунички - са високо над дърветата.
Да тръгнеме по вечерните улици.
И нека да им посветиме своето
мълчание... О, ти си като спомена -
озона - след дъжда... Но ти си хубава.
Хвани ме за ръката, тук, сред хората.
Сред хората вечерни и отстъпващи.
Сред думите, приведени под бремето
на оскърбената ти красота...
Да тръгваме.