автор: Trend

Акростих по стихосбирката "Задъхани песни" (1973) на Емил Рупел

Балканът, учуден, изопва разрошена грива на лъв,
Люлее я лудо във вълчия пламък на нощите.
Ах, ти сега ли реши да стигнеш свойто небе?
Голяма и тъжна свещ си, приятелю,
От правения строй на релсите- встрани.
Другото е слънце, дъжд и чувства.
Аз съм грабнал своя сноп от нерви,
Ритам облаците даже. Харакири ли си прави бога?
Яворов ли в своя жар ме люшка?
Текат звездите между две усмивки
И тихо се превръщат във изселници.
Тропат по челото сключени пътища,
Единствен южнякът остава на крак.
Развеселено питам Дон Кихот: сменена ли е мелницата?
- Аз ви запомням- отговаря Санчо.