автор: kristi

Не се харесвам в опаковки за подаръци.
По айсбергите на нощта не стъпвам тихо.
Боли понякога отдясно рамото,
но то е от потупванията и липсите.

Не се предавам лесно на разпети петъци.
Мъжете разгадавам в недомлъвките им.
И вярвам само в разтопени, живи ледници –
сълзи, търкулнати по скулите небръснати.

След всичките пресипнали издишвания,
превърнали се в камък, във сбогуване,
обичам я онази – нощна, дива, рижава,
увиснала във лунапарк от пълнолуния.

Обичам и неподредените й стихове,
които насред калдъръмите намират ме.
Обичам, Господи, и теб обичам сигурно.
Ще поиграем ли със теб на криеница?