Бях се замислил прибирайки се в къщи. Всичко ли дето ми бяха заръчали съм купил, когато
на тротоара точно на две крачки срещу мен, циганин тресна стар телевизор в ръбът на бордюра
до кофите за смет.
Телевизорът се пръсна и счупени стъкла се по пиляха по тротоара и уличното платно, като мъниста от скъсана огърлица. Циганина извади джобен нож тип пеперуда и умело, като риба пираня започна да оглождва карантията от жици и бобини на горкия телевизор.
– Нали после ще събереш стъклата. От тук минават коли, може някой да си среже гумите. По тротоара се движат деца да не пострада някой. Усмихнато се обърнах към специалиста.
– Нема страшно. Тия от чистотата че го смотат.
– От къде си?
– От Самоков. Батко, дай някаква работа , Че пари нанай
–Може. В банята трябва да се смени един редуцир вентил на 1/2. Ще се справиш ли?
– Това по какво е?
– Водопроводна работа.
– Язе от водопровод не разбирам.
– Там по вашия край самоковско няма ли работа? Има един депутат от Самоков дето казват, че има частно енерго. Ти като разбираш от жица защо не се уредиш при него?
– Знам го. Бат Сали той ми е братовчед ама е голема скръндза. Пълни си гушката, като пеликан . Не пуска фъндък на никой, Само на негови верни кучета.
– Ходил ли си на борсата да търсиш работа?
– Да бе. Ама жената там каза, че за мен нема.
– Ти, видели там има табла за работни места?
– Да бе. Ама работа нема.
– На таблата пише какви професии се търсят. Не прочетели?
– Не ма работа. Три пъти ти казвам. Ти не разбрали?
– Ако още първият път беше казал, че не можеш да четеш щях да разбера.