автор: FluBalu

Само сянка от къща,
само спомен за дом,
а щастлива се връщам
в този страшен погром:

да нагледам пчелите,
да изтупам мъха,
да пресея през сито
на живота смеха,

да разлая от радост
вместо кучета – вълк,
да разроша брадата
на зеления хълм.

И защото ухае
на небе и цветя,
коленича сред Рая
и целувам пръстта.

Цвета Иванова