автор: veniamin

Отпечатъка от устните ти -
корен от омайно биле,
вплетен с пулсиращо ухание.

Пазя алени въздишки
в кратера на неугасващия ми вулкан,
да се смесят с лавата на любовта.

Да избликне като топъл гейзер
омагьосаната ми потребност,
да те имам даже в сънищата.

От пурпурните семена,
разпръснати в безброй небитиета,
да се родят поляни от желания.

И да мирише на прозрачност,
на извор от пречистени луни,
в които плуват бели лотоси.