ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 784
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 784
 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Хищен дъжд зрее в душата ми" | Вход | 18 коментара (55 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от gitchka_gramatikova на 05.05.2016 @ 15:47:23
(Профил | Изпрати бележка) | Няма да се уморя да го повтарям - за чудото, раждащо подобни метафори! За теб, лейди, това е нормално, константно състояние: образите извират с лекота, внушенията се забиват в главата на читателя и на мен лично ми се ще да заприличам на лирическата и да изгоря в гората на дланите на лирическия, проправила си брод до там. :)
А хищните дъждове най ме интригуват. Говорят за финост и ранимост :)
Поздрав, наборе! |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.05.2016 @ 16:14:24
(Профил | Изпрати бележка) | Аз, който обърнах всички водопади
в целуващи хлипащото пълнолуние фонтани,
аз, който храних орлите с черен дроб,
а лисиците със зеленото грозде
от невзрачните, хилави лози
на мрачните си неудачни надежди...
Да, аз бях този, който наметнал жабешка кожа,
под здрачния ромон на гласа ти
в библиотеката на прашното минало
подредих по раздели
дисонасни печалби
и печални раздели...
Сред толкова стартове,
кръговрати и тъжни обрати,
аз вече не бързам.
Нека бързат спиралите,
ние с теб открихме огъня.
И нека горим...
|
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.05.2016 @ 17:06:18
(Профил | Изпрати бележка) | (Не зная да се радвам ли за теб, да не се ли. :)
Сега, открий разликите - и ми прости че те копирам, така опознавам себе си, опознавам (а не правя корекции на теб, опазил ме Космосът ;)
ти, който ме приюти от всички дъждове
в сърцето си
и ги изживя с мен
който ме държа във ръцете си
докато порасна
докато се случа наяве
и дори когато падах от стръмния пиедестал
на земната си лудост
ти
удържа добрата стара любов
на ръба на разрухата
в най-крехка симетрия
под клепачите ми светът колабира
докато аз се стоплям
в гората на дланите ти,
безименни мой :) |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.05.2016 @ 18:00:12
(Профил | Изпрати бележка) | Видях Алиса, открила нещо истинско, стойностно и непреходно :)
Сърдечни поздрави и хубав празник утре! |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от Markoni55 на 05.05.2016 @ 19:30:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Този дъжд, най-невероятния, който срещам в живота си...Мари-Дес тук просто ме накара да се чувствам като стара, продънена тенджера забравена под улука. Дрънча, та се късам, като циганско дайре и оповестявам вечния купон, и шуртя напоително, споделям напълнилото душата и вместимостта ми....Въх! |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от Marta на 05.05.2016 @ 21:31:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Хищник...със нокти - игли, зъби-тесли...
Гори гори ех огънче в горите на дъжда
разгаряй се прогонвай
тъма и самота
разгаряй се на макове
по пътища и дни
Дъждът узрял ще капне
И няма да вали |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 06.05.2016 @ 00:47:24
(Профил | Изпрати бележка) | :)))))))) Всъщност хубаво те е приютил и укротил. Търпелив хищник :)))))) Не прекалявай с предизвикателствата да го раздвижиш със стръвта си от огън и дъжд.
Много ми хареса М и Д ;)))) Поздрави :))) |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от zebaitel на 06.05.2016 @ 11:08:09
(Профил | Изпрати бележка) | не превърна добрата стара любов
в симетрия на разрухата...
ей, това си е страхотно умение!!!
Дъждът ли го прави или мъжът, или общият им имидж! Или са като матрьошки един в друг и ти дават безкрайната възможност да ги вадиш и прибираш и да ги нареждаш според настроенията си?!
Аз ще постоя да погледам отдалеч!!! |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от daro на 06.05.2016 @ 11:45:47
(Профил | Изпрати бележка) | знам че е "мискинка" душата ти... и мърсува с хищника твой ;)
...ама, колко зрялост има в дланите ти -
това и дъждът в очите ти не знае :)
...(.)
|
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от kristi на 06.05.2016 @ 14:18:34
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки хищник свива ноктите си и забравя за зъбите си, когато го погалят...
И хищниците обичат!
Този дъжд всъщност е спасителен.
Браво, момиче!
П!!! |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от shrike на 06.05.2016 @ 17:23:49
(Профил | Изпрати бележка) | Такава е тя, хишническата любов. Хищна. Няма грам симетрия, само препускане навътре в дивото. Навътре. Навътре, в гората под ноктите, където покоят е синоним на неземната лудост, с която се раждаме, за да бъдем изкушавани от дъжда до сетния си час!
Хубава работа!
Моменаталически всички поетични коментари под този текст да бъдат публикувани в специална тема за хишничеството.
|
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от mamasha на 08.05.2016 @ 09:28:11
(Профил | Изпрати бележка) | Как обичам тази твоя лирика, в която така различно красиво умееш да разказваш за най-прекрасното чувсво; как обичам този само твой си начин да укротяваш емоциите си и пак се усеща в думите задъхания ритъм на сърцето; как обичам тази твоя възхитителна и умела игра със словото, от която се раждат великолепни образи.
Поздравления, MD!
:)))))))))))) |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от kameja на 08.05.2016 @ 12:13:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Тази любов си е истински генератор на светове. Запитах се само, какво ли би сътворил твоят любим, ако пропише? |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.05.2016 @ 01:09:02
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Еййй това си е направо хищна, изпепеляваща лирика! Мнооого ми хареса! Присетих се сега за едно хербаризирано дъждче...ще го потърся и поръс..:)
Поздрави сърдечни! :) |
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от mariniki на 15.05.2016 @ 11:15:12
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | прочетох и останах без дъх...
дъждее ми се... това красиво усещане остана в душата ми...
дъждее ми се... виждаш ли как се раждат думите...:)
|
Re: Хищен дъжд зрее в душата ми
от sia на 15.05.2016 @ 21:16:03
(Профил | Изпрати бележка) | Преди часове говорих с приятел за това, че обичам кроткия,
ласкав, меланхоличен дъжд... Влизам след толкова време... и виждам
твоя "хищен дъжд". Знаеш, че аз не съм поет, просто чета и нещо
ме докосва или не.
За мен това е обяснение в любов, при това страхотно. Така го чувствам.
Здравей! |
|  |
Начало
ХуЛитери
