автор: angar

Когато Господ пениси раздавал,
то било страшно блъскане и врява.
Апостолите много се старали,
но ред да сложат тъй и не успяли.

Едно през друго мъжките животни,
се блъскали - разрошени и потни,

кой пръв до щанда да се добере,
и пенис по-голям да избере!

А който грабнел пениса, щастлив
че в блъскането е останал жив,

Оттеглял се зад райските кенефи,
да го оглежда и да му се кефи!

Щом пенисите Господ Бог раздал,
усмихнал се доволен и казАл:

" - Добре направих! Вече всичко живо
ще се оножда и ще е щастливо!.

СамО потомството си ще създава
и мен от тоя труд освобождава!"

Апостолите си освободил,
а сам да си полегне се решил.

Обаче дългоухото магаре,
със всекиго ще спре да разговаря,

По стръмните пътечки – да спортува,
и с магаричкити да пофлиртува:

различни къчове да им показва
и мръсни вицове да им разказва…

И всичко туй го правело с умисъл!
То имало в главата тая мисъл:

“Къде са пенисите? Във чували!
Еднакви ли са всичките? Едва ли!

По-дребните остават по-високо,
а едрите ще паднат по-дълбоко.

Тъй предните ще бъдат ощетени,
а по-подирните - възнаградени!

За да не би и аз да изглупея,
добре ще бъде да позакъснея!”

И с мисълта за пенис по-голям,
пристъпвало магарето едвам.

Помайвало се и привечер чак,
почти с небесния вечерен мрак,

пред божия чертог се озовало
и “- Дай ми, Боже, пенис! “ – изревало!

- “Дай , Боже, пенис!”, вместо “Дай овес!”
Къде бе, Марко, си се моткал днес!

За тебе вече нищо не остана!
И да ми искаш – няма откъде!

Казах ти - няма! А каквато няма,
От него даже Господ не яде!

И няма как - без пенис си оставаш!

А как потомството си ще създаваш
ще трябва да помислим и решим…”

" - Без пенис! Марко! Боже, ти си луд!
Защо изхарчих толкоз много труд,
да се катеря чак до небесата!

И как в катуна си ще се завърна,
щом никоя не мога да прегърна?

“- Къде е пенисът ти?” – ще ме питат,
ще почнат да ме хапят, да ме ритат!

“- И без това ни викат магарици -
поне да бяхме в любовта царици!
Ти с твойта глупост всичко развали –
Живота ни тотално провали!”

Не може, Боже! Ще ме разбереш –
друг като няма – твоя ще дадеш!”

Тоз, който със магарета е спорил,
той знае Господ как се е озорил!

Не бива нито туй, нито онуй.
не може да си Господ, пък без…
“ - Чуй!
Макар и Господ, изход друг не знам,
освен една чинийка да ти дам
и да потегляш с нея на просия.

На който малко повечко съм дал,
дано да ти даде от своя дял!

Дано сбереш достатъчно от туй,
да си слепиш от него собствен!"

Гладувалите хора казват: няма
от просенето мъка по-голяма!

Да би било за друго, иди-доди -
все може щедростта да ги споходи.

А то за пенис! Тюх, да се не види!
Една трохичка даже им се свиди!

Разбират го мъжете, но жените
го гонели далеч от махалите.

Немил-недраг вървял насам-натам,
да се излага и да сбира срам.

Но всяко нещо, туй добре се знай,
че има ли начало, има край!

И нали Господ се е постарал
и милиони твари е създал,

един ще го прогони и овика,
но друг ще се смили, ще го извика…

И тъй като магарето се слави,
че с упоритост всяко дело прави,

къде с упорство и къде със сЪлзи -
паничката успяло да напълни!

Избрал си Марко място край реката,
удобно седнал, плюл си на ръката,

лепил със плюнка, гладил и лепил,
и най-накрая сам се възхитил:

“- Макар и да не е като на слон,
изглежда ми почти като на кон!

Сега се убедих, че който проси,
събира – та не може да го носи!

А онзи, който лъже и краде,
Не ще успее да се наяде!

Навярно всеки мъж ще ми завижда!”

Но гледа- още малък му се вижда!

И тук внезапно го е осенило!

Намазало чинийката с лепило
И нея най-отгоре залепило!..

…

Като разказвам, вярвам ли си сам?

Разбира се!
Чинийката е там -
към пениса му здраво закрепена
И точно на върха му залепена!

Пък и защо народът ще повтаря:
“Съобразителен като магаре!”