автор: gabrielle

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят –
ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...

Бях ли твоята мечта?
Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...

Тихо тракат мокрите стъкла –
като миглите върху очите ми.
Миг... отмина пролетта.
Лятото стоварва се върху плещите ни.