автор: botyofentiev

Моят изморен Великден
прибира кръста и си отива.
Пак забързвам своя ден,
а вечерта не иска да заспива.

Разпънат още по рождение,
народът ми скрито не вярва,
не му достига въображение,
та все страдалец се изкарва.

Не правя изключение,
дори на църква да ходя,
моето предназначение
идва от друга порода.

Народът ми е бил преди Христос,
други Богове е почитал
и си задавам прост въпрос –
Защо все чуждото предпочита ?

Всеки Човек е безсмъртен.
Защо му е да възкръсва?
Да чака Христос да ни съди!?
Вечността ли да си прекъсва?

И все пак Възкресе,
тази Вяра, дошла ни със сила.
Реже глави още Бориса,
но България не се е затрила.

Корените ни не са християнски,
ще чуеш след някой вик пиянски.

Не бързайте да ме разпъвате на кръста.
Не се знае – може и аз да възкръсна.