Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 545
ХуЛитери: 5
Всичко: 550

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Mitko19
:: Icy
:: rhymefan

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОчите ми зелени
раздел: Хумор и сатира
автор: Mia2442

Сутрин, на спирката на тролея, сме като едно голямо семейство – понеже всяка заран се засичаме почти едни и същи хора, ние се поздравяваме, разменяме реплики за времето, гледаме кой си е сменил шапката и/или грима, кой е по-недоспал от вчера и други такива забавлителности, докато чакаме раздрънкания син тролей да ни погълне в търбуха си. Разбира се, случва се да изслушваме рецептата за пълнени тиквички на някоя свръхпротективна майка, или мнението за снощното тивишоу на някоя хиперактивна дама, или някой брадясал виц, разказан протяжно от дядото със смешното кепе – но какво пък - в семейството си прощаваме разни неща.
Аз не съм от най-ревностните почитатели на това вътре-семейно общуване/ главно защото още спя/, но все пак давам своята дан във вид на кимвания и други безсловесни съгласия за „мамата на градския транспорт”.

Обаче, тази сутрин, бях в готино настроение, тананиках си наум ”Вихри враждебние” и като цяло обичах човечеството. И точно затова, когато една импозантна дама се втурна към мен като самолет на Луфтвафе, аз не успях да отиграя топката успешно:

- Оууу, какъв хубав зелен цвят! - заяви ми тя и аз огледах околните сиви пространства.

- Шалът ви, вашият шал е жесток! – продължи дамата и аз загрях, че тя визира новия ми зелен шал.

- О, да, и аз го харесвам – зелен като очите ми! – усмихнах се аз, като се мъчех да си припомня дали тя е от семейството.

- Но как, какво говорите – вашите очи са сини! – възмутено възкликна дамата, като почти навря физиономията си в моята.

- Госпожо, откакто се гледам в огледалото, моите очи са и винаги са били зелени! – възроптах аз.

- Хм, я си свалете очилата!- нареди ми дамата. Моите очила са диоптрови, но са прозрачни и аз се подчиних, за да й разсея заблудата.

- Ми да, сини са като незабравки! – тържествуващо заяви тя, на което аз вече ядосано реагирах:
- Глупости!

Но дамата вече беше включила реактивния двигател и призова дядото в съседство за арбитър:

- Господине, кажете, какви са очите на тази жена!

- О, чакай да си намеря очилата! – каза дядото и взе да се тутка и да рови по джобовете си.

Хората на спирката взеха да надават ухо и око към нашата препирня и аз вече си представях как си спретваме малък референдум в семейството какъв цвят са очите ми. Знаех, че думата за син цвят се е появила най-късно в еволюцията на човека и силно съжалявах за тази й поява. Разбирам, да беше поне едното ми око синьо, а другото зелено, ама не...
И докато се чудех как ще се спася от върволицата хора, които ми надничат в очите и се упражняват в далтонизъм, тролеят взе, че дойде – голямата синя птица ни погълна в търбуха си. Или, може би, трябва да кажа – зелена?

В тролея извдих огледалце и пак се вгледах – е, по-зелени нямаше как да бъдат, но като пристигнах на работа, едва изчаках почивката и попитах колежката, с която работим от 10/ повтарям от десет години/ бюро срещу бюро:

- Вили, извинявай за тъпия въпрос, но какъв цвят са очите ми? – казах аз и затворих очи.
Вили ме погледна учудено, забави се, а после каза:

- Ами не знам, май са кафяви!

Ако с поглед можеше да се убива, Вили щеше вече да рита с крачета, но в случая бях щедра:

–Добре, ела и виж! – казах аз и пак свалих очилата си.

- Ами кафяви, ама леко синеят! – каза Вили и аз едва не се споминах.

Абе как може толкова далтонисти да се разхождат безнаказано. Но понеже докато дишам – все се надявам –та чакам и третата ни колежка да се върне от отпуска.Ще я подложа и нея на теста, ама ако и тя започне дума със „с”- ами какво да кажа – ще взема да си купя едни сини контакнти лещи, че поне да се възцари мир в семейството. Пък и какво, ако очите са ти зелени, а устата хубава – просто Джеръм Селинджър, нали?;)




*Този текст беше написан специално за конкурса "Очи към себе си" и несъмнено щеше да грабне първа награда / майтап бе, Уили/, но понеже от 2 години конкурсът го няма, го пускам като обикновен текст. Но искрено се надявам, че с възкресението на "Хулите" ще се възроди и конкурса.:) Имам още 2 - по-готини!;)


Публикувано от hixxtam на 30.04.2016 @ 21:54:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Mia2442

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.05.2024 год. / 09:16:31 часа

добави твой текст
"Очите ми зелени" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Очите ми зелени
от dandan на 30.04.2016 @ 23:07:20
(Профил | Изпрати бележка)
Смях, смях, от смях очите ми позеленяха:))))

Поздравления, Миа!


Re: Очите ми зелени
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 01.05.2016 @ 13:49:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Отива ти зеленоока, Дандан - добре дошла в клуба!:):):)

]


Re: Очите ми зелени
от Marta на 17.05.2016 @ 07:44:23
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Очите ти зелени и усмихнати :) Много ще е хубаво да има конкурс, теб обикновено те разкривам - не по цвета на очите, по усмивката в думите :)


Re: Очите ми зелени
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 21.05.2016 @ 17:14:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Теб съм те признала за велика раз-конспираторка:):):)
Прегръдки пролетни, Марта!:)

]


Re: Устата ми хубава, ...
от Perpetuum (ppnikolov@yahoo.com) на 17.05.2016 @ 08:10:12
(Профил | Изпрати бележка)
Един мой познат, когато изкаше да опише колко е хубава някаква жена. винаги накрая добавяше като заключение и за своеобразно обобщение:
- Да беше я видял само, тя не само е страхотна и сексапилна, тя е със зелени очи!
Казваше го независимо от цвета на очите й...

То и Дж.Д. Селинджер явно си е падал по зеленооките, иначе щеше ли да нарече разказа си `Устата ми хубава, очите ми зелени`?


Re: Устата ми хубава, ...
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 21.05.2016 @ 17:15:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Твоят коментар си е сюжет за малък разказ - усмихна ме, благодаря ти!:)

]


Re: Очите ми зелени
от zebaitel на 17.05.2016 @ 08:36:59
(Профил | Изпрати бележка)
Веднага си намерих огледалото с петкратно увеличение и се зазяпах в моите! Миа, верно ми се видяха кафяви с леко синьо по края!

Ама това след като се хилих и четох два пъти, за да продължа да се хиля и да ме държи хубавото настроение повечко!

Благодаря ти, Миа!


Re: Очите ми зелени
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 21.05.2016 @ 17:17:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Толкова си мила, Зеб - благодаря от сърце!:)
А кога ще дойде "Плетачката" и нейната авторка в София - ще чакам с нетърпение!
Навярно в някой зелен вторник?:)

]


Re: Очите ми зелени
от IGeorgieva на 17.05.2016 @ 11:05:58
(Профил | Изпрати бележка)
Е, не. Да взема да намина към вашата спирка със зеления си шал, за да станат и моите сини. Мечта ми е, да знаеш....:)
Стискам палци третата колежка да се върне там отнякъде, да сложи ред, че човек не може да ходи така без да е сигурен в цвета на очите си...:)))))))))))


Re: Очите ми зелени
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 21.05.2016 @ 17:19:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Ела, ела - такъв купон ще си спретнем, че цветът на очите ще е без значение!:):):)
Мерси, Иренко!:)

]


Re: Очите ми зелени
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 01.03.2017 @ 16:44:19
(Профил | Изпрати бележка)
Докато те четох, бях много възбуден от текста. До последно очаквах да разбера какви са, аджеба последно, очите ти. Но, не тези зад очилата ти, а онези, ококорените под... тениската ти. Общо-взето, горе-долу разбрах.


Re: Очите ми зелени
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 05.03.2017 @ 09:37:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
разбрал си ти - е как пък разбра - ще падна да се смея - май ще пиша втора част:):):)

]


Re: Очите ми зелени
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 06.03.2017 @ 09:04:52
(Профил | Изпрати бележка)
Е, как разбрах! Нали се засякохме преди 20 год. на плажа - в Панчарево ли беше, на езерото Ариана ли, не помня точно, защото тичахме голи по пясъка. Ти беше на 4 год., а аз на 4,5 год.


п.п. Ще чакам да напишеш друг финал на "Очите ми зелени", по моята идея. И задължително да е придружено с "Посветено" на Буквиста, че ми "отвори очите", как се пише: хумор, сатира и незабрава.

]


Re: Очите ми зелени
от Narwal на 06.03.2017 @ 11:40:30
(Профил | Изпрати бележка)
Зелените очи най-красиво се усмихват. Поздравления!


Re: Очите ми зелени
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 12.03.2017 @ 10:04:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Щом се усмихват, всички цветове са красиви:)

]