автор: ros782

Посветено на нашата дъщеря...

Седми ден

Много бебета не обичаха къпането.Страхуваха се от водата . Аз обаче обичах водата и не се страхувах.Държаха ме внимателно, и леките движения които правеше леличката с ръката по гръбчето ми, ме караха да се усмихвам.Сложи ме във меката завивка и отидохме при Мама.Тя ме взе бавно на ръцете си, придърпа ме към гърдите си и ме целуна по челото. Нямах търпение да разбера какво се случи с не послушното зайче.” Пухчо изгуби едната си обувка в зелевите лехи, а другата - в лехата с картофите.След като изгуби обувките си, той хукна на четири крака и по този начин бягаше доста бързо.Може би щеше да се спаси , но за беда налетя на мрежата, която покриваше цариградското грозде , предпазвайки го от птиците.Големите му копчета на новото елече се закачиха в мрежата.Елечето му беше синьо с месингови копчета - съвсем ново.Пухчо реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи.Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом.Съседът вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Пухчо.Но Пухчо се измъкна от елечето и навреме избяга, като го остави до храста.Той се втурна в дървената барака за инструменти и там се скри в една лейка.Разбира се, лейката е прекрасно скривалище, но в нея имаше много вода! Съседът не се съмняваше, че Пухчо се крие някъде в дървената барака, например под някоя празна саксия.Той започна внимателно да обръща саксиите, като оглеждаше всяка една поотделно. И изведнъж зайчето Пухчо кихна : - Ап-ап - ап чи-х-хи! Съседът се хвърли към Пухчо и дори се опита да го настъпи с крак.Но Пухчо успя да изскочи през прозореца , като преобърна три саксии с мушкато.Прозорчето беше прекалено малко и Съседът не можеше да се пъхне през него.А освен това ,вече се измори да гони зайчето.Затова се върна при своето зеле.След като избяга, Пухчо поспря за да си поеме дъх . Той беше запъхтян и целият трепереше от страх. Беше мокър до кости от водата в лейката. И не знаеше на къде да бяга.След като си отпочина, Пухчо предпазливо заситни към вратата , но тя беше затворена, а едно дебело малко зайче нямаше как да се промуши под нея.През вратата влизаше и излизаше стара мишка, като прескачаше каменния праг.Тя мъкнеше грах и бобови зърна за своето семейство, което живееше в близката горичка.Пухчо я попита, как да намери отворена врата, но мишката държеше в устата си огромно грахово зърно и не можа да му отговори. Тя само кимна с глава.Пухчо заплака.Той се опита да намери изход и премина през градината, но от това още повече се обърка.И изведнъж неочаквано се озова край езерцето, от което Съседът пълнеше лейките си с вода за поливане. На брега седеше бяла котка и втренчено гледаше златните рибки.Тя седеше много тихо и само от време на време крайчеца на опашката й мърдаше, сякаш водеше свой собствен живот.Пухчо предпочете да премине покрай нея незабелязано. Той беше слушал някой неща за котките от своя братовчед. Тъкмо да се насочи към бараката с инструментите , но изведнъж чу наблизо ударите на мотика : чик- чок- чак. Пухчо се шмугна в храстите.Почака. Не се случи нищо особено. Тогава излезе от храстите, покатери се на една градинарска количка и внимателно се огледа.Първото нещо , което видя, беше Съседът, който окопаваше лехите с лук.Той стоеше с гръб към Пухчо, а точно зад Съседът беше вратата! Пухчо тихичко слезе от количката и хукна с всички сили по правата алея зад храстите френско грозде.Съседът го забеляза едва на завоя.Пухчо се шмугна под вратата , без да му обърне внимание и накрая се озова в безопасност- в гората до оградата.Съседът беше направил плашило за косовете , облечено в синьото елече на Пухчо и обуто с неговите обувки.А зайчето Пухчо побягна през глава, без да спре, без да се огледа и се озова в своята хралупа под голямата ела.Зайчето беше много изморено, веднага се просна върху мекия пясък на пода на заешката хралупа и затвори очи.Мама Зайка приготвяше вечерята.Тя се чудеше къде ли са дрехите на Пухчо. През последните две седмици той губеше вече второ елече и втори чифт обувки! За съжаление вечерта Пухчо не се чувстваше много добре. Мама го сложи в леглото и му приготви чай от лайка: “ По една супена лъжица преди лягане”.А Алекс и Алена получиха за вечеря хляб , мляко и къпини.”
Мама ме целуна по бузките. Ех , че хубава приказка.На перваза на нейния прозорец видях белия гълъб .Той стоеше приклекнал и гледаше към нас.Със едното си краче погали човката си и литна.

Осми ден

Продължавах да лежа в коравото креватче.Вече не се страхувах от трите стъклени врати. Чувствах се в безопасност . Белият гълъб започна по често да стои на перваза.Дори днес, когато навън валеше силен дъжд , той беше там. Снишен , втренчено ме гледаше, от време на време махаше с крилата си капките от дъжда . Лакомо изпих Майчиното мляко.Отидох до прозореца и допрях едното си ухо до стъклото.Харесваше ми звукът от падащите капки.Чук-чок-чук-чок.Хората носеха странни неща като вървяха под дъжда.Приличаха на ходещи гъби.Червени, сини, жълти, оранжеви...Когато някоя от кутийките на колела минеше през локва и те подскачаха настрани като зайчета. Дъждът спря .Слънчевите лъчи затанцуваха своя топъл танц.Гълъбът отлетя високо към небето.Слънчевите лъчи рисуваха дъга във формата на мост.Зелено, червено, синьо, жълто, бяло, лилаво. Беше толкова хубаво. “ Ц-ц-ц, хей момиче малко сладко, ела със мен” . На рамото ми , беше кацнала моята фея. Облечена във чудно пъстра дрешка почти същите цветове като тези на дъгата.” Хайде, ела със мен .Хвани се за крачето ми.Не се страхувай”.Аз знаех , че тя няма да ми направи лошо. Хванах се и полетяхме към дъгата.Слънчевите лъчи рисуваха дъгата още по ярко.Чуваха се бебешки смехове.Погледнах нагоре и видях как други бебета летяха със техните феи и се спускаха по шарените очертания , които лъчите на слънцето правеха.Моята фея спря над един син цвят от дъгата и ме бутна по пръстчето с което се държах за нея.” Хайде, пусни се, виж колко е хубаво”. Аз се спуснах и тупнах върху синия цвят.Започнах да се спускам .Беше толкова хубаво наистина.Едно друго бебе ме настигна и ме хвана за ръчичка.Лъчът който рисуваше цветовете закачливо ни погали по главичките.Изведнъж дойде края и хоп , белия гълъб Бел ме взе на гърба си и отново полетяхме към началото на другия цвят.Другото бебе летеше върху гърба на друг гълъб.Смеехме се.Беше невероятна игра.Така седем пъти . Пип -пип -пип..

Девети ден

Стъклените врати днес ги нямаше.С нетърпение очаквах новите приключения. Когато феята ме върна ми обеща да ми покаже приказно място ,пълно със деца и интересни животни. Казвало се е цирк.Оглеждах се .В ляво от мен едно бебе плачеше.В дясно друго се беше подмокрило и му сменяха памперса , то риташе закачливо със крачетата си. Мене ме хранеха.Погледнах към прозореца , синьо небе и гонещи се птичета.Нещо ме гъделичкаше по крачетата.” Готова ли си за приключението?” Моята фея се беше преоблякла доста смешно.Имаше червена топка на носа си, странна шапка от която се подаваше малко зайче, смешни панталони и извити обувки със остри краища на които две звънчета се поклащаха.В ръката си държеше захарен памук.Аз отворих уста .Исках да опитам от памука.
Протегнах ръчичка към него , отскубнах си малко парченце и го сложих в устата .За миг се разтопи , беше толкова вкусен.” Хайде , да тръгваме” . Хванах се за звънчетата и полетяхме.Край нас премина една голяма шарена топка.На края имаше въже , което се поклащаше наляво - надясно.Феята се завъртя около въжето.” Хвани се за него , ще се спуснем със балона”. Хванах се , а тя кацна върху балона .
Летяхме над една гора , и ехото донесе звуците от свирки, приятната музика, детските смехове.Шарения купол имаше цветове като на дъгата. Феята извади от джоба на широкия си панталон една игла и боцна балона.Полетях , паднах върху цветния купол и се спуснах надолу. Феята ме чакаше седнала на една връзка със много и най -различни по форма балони.Хванах я за ръка и поехме към входа на цирка.Седнахме върху шапката на един човек, който , стоеше по средата на цирка и говореше на публиката.” А сега мили гости, нека със аплодисмент да посрещнем участниците във този спектакъл , който предстои да видите”. Светлините на прожекторите се насочиха към една голяма завеса.Зазвучаха фанфари.” Моля ,посрещнете нашите акробати, те ще покажат невиждани номера които ще спрат дъха ви”.Завесите се спуснаха и група от шест човека облечени във искрящи дрехи излязоха напред , направиха кръг и се поклониха към публиката. “ Сега , моля пак за вашите аплодисменти за нашите умни кучета”. Нова мелодия зазвуча и на сцената излязоха девет малки кученца .Облечени във най - хубавите дрешки за кученца.Водеше ги една жена , която постоянно им даваше бисквитки.Те се качиха на едни малки табуретки и застанаха на задните си крачета.Със предните лапички започнаха да махат , поздравяваха публиката.Бяха толкова послушни.Едно по едно слязоха и се запътиха към изхода.” Моля, посрещнете маймунките”. Аз досега не бях виждала по диви и смешни животинки от маймунките.Излизайки на сцената , едната се приближи до публиката , поклащаше се толкова смешно, спря се до едно момченце и му взе шапката.Сложи си я на главата и застана мирно.Другата маймунка бавно се движеше зад първата.Тя взе шапката и я сложи на главата на момченцето.Близна го по бузката и се качи на гърба на първата маймунка.Двете направиха кръг и се насочиха към изхода. Публиката не спираше да ръкопляска.Музиката за момент спря. Настана тишина . Прожекторите също угаснаха.”Аз се хванах за ръката на феята , тя ми се усмихна. На сцената се появи една голяма оранжева котка .Светлините на прожекторите я осветиха.Тя стъпваше бавно и тромаво.Беше наистина огромна.Качи се на една цилиндрична стълба и седна на задните си крака.Започна да ближе предните си лапи.Имаше остри нокти.Мустаците и стигаха до земята.” Това е нашият бенгалски тигър, моля аплодирайте го”. Публиката стана на крака и шумно за ръкопляска.Тигърът отвори уста -” Ар-ррррр,арррр”.Човекът който го държеше със каишка му подаде някакво лакомство и двамата се запътиха към изхода.” Ето ги и понитата”.Пет малки кончета с бавен трус влязоха през завесата.Бяха толкова сладки.Мятаха закачливо главите си.Избираха си място пред публиката и се спираха пръхтейки със ноздри.” Ето ги и гълъбите”. Пет гълъба летяха над публиката и един по един кацаха на понитата. Разпериха крилете си.Понината бавно се насочиха към изхода. Гълъбите литнаха и кацнаха на раменете на човека, който представяше този спектакъл.Петия гълъб кацна върху шапката , където бях аз и моята...Но къде изчезна феята?”Здравей, Алекс! “
Каза белият гълъб.Беше Бел. Усмихнах му се .Трябваше да се връщам, колкото и да ми се искаше да остана до края.Той се сниши и аз се покатерих на гърба му.Отлетяхме.