автор: ros782

Посветено на нашата дъщеря...

Ден втори

Няма по хубаво от това да спиш като къпан.Ето ме облечена във чудно пухкавичка и чиста пижамка, толкова е мека, като тревичката на бебешката ни полянка.Трябва да ви кажа, че когато бях там вътре играех на една игра.Гъделичках Мама и от време на време я бутах със крачетата.Беше много забавно.Тя пък ми пееше една песничка -” Нашата малка дъщеря, която свири на пиано,колко мъничка е тя, а пианото голямо….” Татко пък обичаше да целува Мама по корема . Все улучваше коремчето ми . Тате гъдел ме е там , но ми харесва.Креватчето в което ме бяха сложили не беше много комфортно.Поне възглавничката беше мека и на нея се чувствах прекрасно.Гласовете на големите хора станаха по високи и ужасни.Нямах търпение да ме заведат при Мама. Над креватчето имаше един голям прозорец и аз се допирах в съня си до него и наблюдавах новия свят.Всички хора бързаха за някъде. От високо ми заприличаха като мравки.Аз се почувствах като великан със един голям памперс .Интересни ми бяха кутийките на колела със мигащите светлинки , различни по големина и цвят.Някой се движеха бавно , други бързаха .Облачетата тук не бяха като във нашия бебешки свят.
“Здравей, малката ми!”- гласът на Мама.Усмихнах се и я хванах за единия пръст на ръката .Начина по който тя ме държеше беше много по различен.Внимаваше и не преставаше да ме целува по бузките , ръчичките и носленцето. Толкова е хубаво .Исках да стоя само при нея.Тук въздухът беше различен .Усещах толкова много топлина.
Днес се запознах със едно друго бебе -момиченце ,казваше се Алена. Тя постоянно плачеше и беше все сърдита.” Недей да се тревожиш , хайде да се разходим , искаш ли? Ще отидем до онова място където всички бебета са щастливи .Само ме хвани за ръчичката , аз ще водя.”
Тя ме погледна срамежливо -” Моята Мама не иска да ме вижда, заради това плача.Когато бях вътре в нея , Татко постоянно се караше със Мама и я удряше. Алекс , помогни ми ! Искам да ме обичат .”
“Ела, нека да се разходим.”- хванах Алена за ръчичка и тръгнахме по дългия коридор.”Сега ще отидем при твоята Майка, аз ще се погрижа за това , не се тревожи!” Имаше толкова много врати на този коридор.По стените снимки на малки гушнати бебета.Спряхме се за миг пред една врата. Чух познат глас.
Беше Мама , и говореше със ...О това е Татко , той е при нея .Милваше я по косата и я целуваше по лицето.Тя му показваше някаква снимка и плачеше от радост. Алена ме дръпна за ръчичката и посочи вратата пред която се бяхме спрели.Разбрах , че днес нямаше да посетим другите бебета. Влязохме във стаята. Вътре беше чисто и приятно топло.Слънчевите лъчи галеха предметите които ми бяха непознати.Алена посочи празното легло.” Тук трябва да е Мама,но къде е тя?”Аз се загледах как Татко се грижеше и ми се прииска да го прегърна. “Познавам едно облаче,което ще ни каже къде е , то е необикновенно и прави чудеса. “Ето, виж там до прозореца “. Облачето се появи и превърна във лицето което изпълнява желанията ми.”Здравей, Алекс, слушам каква е твоята молба?” Алена ме пусна и се допря до прозореца “ Искам Мама и Тате да ме обичат и да ме вземат при тях!”Облачето ме погледна и аз му кимнах със усмивка.Хванах Алена и казах че е време да се връщаме .Обратния път беше по кратък. Наместих се в креватчето и обърнах главичката си към Алена.Две големи фигури се бяха надвесили над нея . Едната я вдигна бавно и придърпа към гърдите си.Другата фигура прегърна Алена и я целуна по главичката.”Здравей съкровище, ние сме Майка ти и Баща ти!Обичаме те!”Лека сянка ме накара да се обърна към прозореца.Облачето беше там и ми намигна със усмивка.Аз му се изплезих закачливо.

Ден трети

Както вече разбрахте ние бебетата можем да правим най различни неща.
Ето ме отново на бебешката полянка.Днес обаче тя беше различна .Нямаше ги розовите понита , пухкавите коронки на дръвчетата ги нямаше . Къде са и другите бебета? Стана ми студено исках да се върна и да се сгуша в Мама.Там в края на полянката където се катерихме на облачетата и летяхме , три големи фигури облечени във бели дрехи стояха в кръг.Пееха.Над тях, едно облаче, само че не като тези с които си играехме се беше надвесило и също пееше. Любопитство то се обади и бавно запълзях към тях.Във средата имаше един голям предмет който издаваше приятни звуци.”...Свири дъще свири, на пианото голямо ,колко мъничка си ти , а небето е голямо…” Протегнах ръчички , исках да ме вземат и да ме гушнат. Облачето тупна върху тях и се появи една прозрачна врата .Обърнах се, зад мене друга такава врата.Това, игра ли някаква ли е ? В ляво от мен ,трета врата се съедини със другите две. Нещо ме хвана за крачетата и аз паднах на земята.Меката трева беше променила цвета и вида си.Боцкаще . Четири листа се увиха около крачетата и ръчичките ми. Исках да извикам за помощ, задушавах се.”Готова е за преглед , пуснете машината.Не се тревожи малко човече, няма да те нараним…”
Усетих въздуха който бавно проникна в мен .Не ми беше достатъчен.За първи път страхът дойде при мен.За миг си помислих , дали да не кажа и третото си желание и всичко това да изчезне.Тягостната тишина , този дразнещ шум който машината издаваше -пип пип пип пип...Студеното слънце което светеше на тавана , толкова плашешто . Чух стъпки . Две големи фигури влязоха във стаята.Лицата им бяха покрити ,само очите им се виждаха.Държаха се за ръце . Но това не е ли Мама ? “Здравей Алекс, аз съм баща ти!Много те обичаме!”И аз ви обичам .Но защо не мога да се гушна при вас?! Помогнете ми да изляза от тук.Толкова е страшно.Мамо , направи нещо.Махни тези стъклени врати .Татко , помогни ми.”Трябва да се връщаме.”-каза Мама и видях как сълзите и капеха .Татко докосна маската на лицето и допря пръстите до стъклената врата.Толкова мъчно ми стана.Изоставена ли бях?Беля ли съм направила някаква? Аз съм едно малко бебе . Имам право да правя белички . Не ми се сърдете.Вратата след тях се затвори . Пип ...пип...пип… пип ...