автор: VladKo

Отиде си майка ми — Бог да прости!
Почти не я помня щастлива.
Животът й, казан накратко, във стих:
стени със глава да пробива,

разкъсвана между наука и дом,
със воля, що кара да тръпнеш.
С родител в хармония как да си, щом
не си готов все да отстъпваш?

Баща съм и същият този проблем
отново в цял ръст се изправя —
с детето понявга работим в тандем,
а друг път конфликт се създава.

По крив път че може да тръгне, от страх,
налагам родителско вето.
Втвърдил съм се с времето. Млад като бях
по-лесно разбрaл бих детето.

Уви, младостта ми е коз изигран!
Уж станах немалко начетен,
а сепва ме често въпрос нежелан
и гложди ме той безответен:

кога по глава да погаля, кога
отзад да посгрея с шамара?
Къде да съм строг, а къде — със шега?
Междата къде да прекарам?