автор: Ekna

- Рисува ми се. – каза Неда с минорно звучене, подпряла красивата си глава върху китката. Зелените й очи шареха по прозореца на кабинета, търсейки пролука в мръсотията.
- Какво би нарисувала? – попита г-н Щастливов, психоаналитикът с диплом от Чикагския университет, както беше оповестено на стената на всезнанието, редом до дипломите от Харвард по....., сертификаттът от ..... по..., както и Свидетелството за изкаран курс по .... в Главния ашрам на ....
- Бих нарисувала ... ирис!
- Ирис? Ирис като цветето или ирис като ириса на окото? – Щастливов беше силно озадачен. Беше очаквал прилеп, котка или гол мъж, но ИРИС!?!?! Май го нямаше го във всички учебници, които би трябвало да е прочел задълбочено, но не беше.
- Ирис като ... ирис! Едва ли Сте виждали такъв! – отвърна раздразнено Неда, мислейки си „Какъв е тоя путьо, дето трябва да разбере психиката ми, а дори не се сеща какъв ирис искам да нарисувам!“
- Мда... може би е някакъв ... извънземен ирис?
- Какво значение има?! А? - озъби му се с ей такива едри и бели зъби 30-годишната му „пациентка“, която той би нарекъл така само от куртоазия, не и защото гледаше на себе си като на някой, който може да има пациент.
- О... извинявай ... Засегнах ли те? – запелтечи Щастливов. Бузите му пламнаха и той се почувства крайно неуверен. Май имаше защо. Но той дори в това не беше сигурен.
- Ааа! ...- изръмжа Неда.- Как попаднах тук, мамка му ?!? – зададе въпрос Неда и го погледна сякаш задаваше въпроса на него, а не на себе си.
- Ъъ... амии... обадихте ми се и ... записахте си час ... и ....
- Даа, даа, знам, Щастливов, знам.... От къде имате тази смешна фамилия? – смени рязко темата и настроението Неда и впи огромните си зеници в обекта със смешна фамилия, а след кратка пауза добави определено обвинително – Знаете ли, че с тази фамилия подвеждате хората да си запишат час при Вас?!
Щастливов се почувства съвършено неудобно и неловко от този факт, сякаш беше седнал върху пърдяща възглавница. Каква вина имаше той, че се казва по този начин?! Кой може да избере фамилията си, а още по-малко малкото си име, което в неговия случай беше Безкрай. Майка му, Бог да я прости, беше учител по български език и литература. Тя така и си умря с отворени очи, в яловата си надежда, че ще стане велик поет. Целият й живот премина в напразни творчески напъни, от които се роди единствено Посредствеността в най-бозавите й окраски. Та, тя, неосъществената поетеса, романтичната и артистична натура, била решила на времето, че трябва да се омъжи за човек, който да носи фамилното име Хепи. После, след като преживя единствената си гордост, че е успяла в това нелеко начинение, прелитайки Океана, след развода, и в следствие на дълги съдебни битки, най-после успя да докаже, че фамилията й, не само може, а и ТРЯБВА да бъде преведена на български език! Така, докато малкият Безкрай Хепи растеше в тотално неведение за какво се бори лудата му майта, тя, в крайна сметка, след като на всички им писна от нея, включително президентът, министър – председателят и всички от цялата съдебна система, ЕСГРАОН, Общината и прочие крайно сериозни институции, получи правото да бъде единствената Щастливова в родната си държава. Тази история беше, меко казано, озадачаваща, и благодарение на това Щастливов си ходеше ей така озадачен цял живот.

Как да отговори на този въпрос...

- Хмхм – прочисти неловкостта от гърлото си Щастливов – амии... аз ... всъщност ... не знам какво да кажа...
- Щастлив ли сте? – попита Неда, сякаш тя бе терапевтът. Стана и взе папката от коленете на Щастлилов. После внимателно побутна раменете му назад към облегалката на изтъркания кафяв кожен фотьойл. Щастливов се опита да се съпротивлява. Но... той на практика не знаеше как да прави това и в крайна сметка се облегна назад, напрегнал само врата си като последна демонстрация на бунта му. Неда положи ръка върху челото му и внимателно, но настоятелно бутна главата му назад, докато не опря облегалката.
- Аз... аз ... не знам какво точно означава... Щастието е вътре в мен! – окопити се Щастливов и зарецитира нещо, което изплува като гумена топка, която се опитваш да накараш да потъне.

В този момент се чу писък, изтъкан от ужас. Женски писък, който те кара да изтръпваш, сякаш зъболекар дълбае зъба ти. Няколкото секунди за поемане на дъх на източника на звука не бяха достатъчни Неда да се окопити. Тя се хвърли в скута на Щастливов и заби изящния си маникюр във врата му. На свой ред и той изкрещя от болка и Неда се намери на пода лазейки назад върху задните си части. Главата на Щастливов увисна на врата му и той уморено я поклати. Писъкът се затърколи в ухото на Неда като топче в игра на рулетка и внезапно спря.

- Това е баба. Успокойте се. – изшумолиха няколко думи в устата на психоаналитика с диплом от Чикаго.
- Баба ти! Баба ти? – невярващо се ококори Неда, все още седяща на пода.
- Да. Тя... тя ... вижда духа на дядо ми.
- Духа на дядо ти? – заповтаря Неда като пътроперсет папагал от рода Какаду. Шнолата й се търкаляше по пода. Косата й, сякаш още чуваше писъка, беше почти права, нещо, което беше крайно необичайно за нея.
- Да. Духа на дядо.
- Е? И? Тя нали си го познава, какво толкова?!
- Ами ... понякога той е гол.
- Гол?!
- Да, гол.
Неда за миг замря. Опитваше се да осъзнае, което чува.
- Гол! Хахахахаха, гол, хахахаха – Неда се затъркаля по пода при въображаемата гледка на гол дядо. – Тя крещи .... хахахах, щото го вижда гол, хахаха, оооо, не, не, хахахаха...
Щастливов я гледаше сякаш е луда.
- Но тя .... хахаха, тя нали цял живот го гледа гол – успя да вмъкне озадачението си Неда, в пролуките на неистовия си смях. - А аз си мислех, че имам проблеми, хахаха...
- Проблеми? – скочи от фотьойла Щастливов – От какво естество са поблемите Ви? – закрачи той нервно из стаята в опит да възвърне властта си в ситуацията.
- Проблеми ли? – надигна глава Неда от пода, спряла за кратко смеха си – о, да, хахахаха, проблеми! Хахахаха... – Неда се претърколи и залази на колене към кушетката, постлана с пъстро жарсе. Лицето й беше пропито със сълзи от продължителния смях. Придържайки коремните си мускули, Неда се подпря на кушетката и седна – Ааах! – изплъзна се въздишка от устните й, оповестяващи финала на спонтанния й смях. – Така не съм се смяла от години – рече Неда и се облегна назад.
- Желаете ли да споделите проблемите си за да мога да Ви помогна? – запита Щастливов в отчаян опит да влезе в ролята си на психоаналитик.
- Оо, това е просто една любовна история, Щастливов.
Телефонът й иззвъня и тя погледна дисплея.
- Хм ... източникът на проблемите ми – измърмори Неда, но бързо се окопити. Отказа разговора и повдигна зелените си очи към своя спасител – но ти вече ми помогна, вярвай ми! А баба ти често ли вижда голия дух на дядо ти – смени темата Неда и отново впери искрящите си зеници в Щастливов.
- Ами... таковата ... тя... не много често. Горе-долу на няколко часа.
- На няколко часа?! Хахахаха - отново прихна пациентката. – О, Боже, как издържаш?! Ти си за психоаналитик! Хахаха...
- Моля Ви! Спрете! – една издайническа сълзичка заплашваше да се претърколи по грозноватото лице на Щастливов. Той бръкна с показалец под очилата си и забърса предателя.
- Ооо... миличкия... – Неда се надигна от кушетката с намерение да гушне нещастника и да го успокои, но той изпъна ръката си напред с разперени пръсти и отсече:
- Не! Стойте си там, на кушетката или даже по-добре си вървете!
Телефонът на Неда отново иззвъня. Тя погледна към него. Там се мъдреше красивият образ на Алекс. Стори й се даже, че й намига. Мелодията от песен на Инди Зара изпълни стаята с успокояващо докосване. Щастливов гледаше ту нея, ту телефона й, а тя просто замръзна. Стоеше там, чорлава, красива, вперила отсъстващ поглед към Щастливов, и не правеше ни-що.

- Няма ли да вдигнете?
- Ами ... не знам, Щастливов. – окопити се Неда – не знам. Да вдигна ли?
- Може да е спешно – предположи Щастливов с изтънял гласец. Чувстваше се страшно уморен от този сеанс.
- Мда. Може. Да взема да вдигна...?
- Ами... може би трябва.
- Ало – гласът на Неда завибрира особено. Всичко в Щастливов настръхна от този глас. – Здравей, любов моя.
От другата страна явно се мълчеше.
- Там ли си, скъпи? – тя погледна телефона си. Той беше на линия. - Маймунче, кажи ми нещо. Защо мълчиш?
- Ти къде си? – Алекс звучеше като от отвъдното.
- В една сладкарница съм, пия кафе- излъга Неда.
Щастливов дишаше тежко и учестено и напрегнато стискаше папката в скута си.
- Така ли?! В сладкарница значи?! Значи не си в някаква скапана къща на улица Червена шапчица?

Неда онемя.

- Какво искаш да кажеш, миличко – измънка Неда след кратка пауза.
- Ами ето това – вратата на кабинета на Щастливов рязко се отвори и Алекс победоносно нахлу вътре, явно в очакване да свари Неда неподготвена в леглото с някой друг. Щастливов изпусна папката от стрес и инстиктивно посегна да прикрие внезапно въздигналото му се мъжество, погалено от мъркащия глас на Неда от преди минута. Неда, все още рошава и с разкопчано копче на ризата на гърдите, ахна и изпусна телефона си.

Алекс критично огледа обстановката. Забеляза падналата на пода шнола, копчето и рошавата й коса. Както и подутината в панталона на Щастливов, която явно беше замръзнала от шок.

- Така значи! М?! Какво става тук?! Неда? Не вярвам на очите си! С този... този мухльо! Разведе ме, присвои ме, а сега ... Толкова ли струваш, м? – Алекс обикаляше около Неда, примряла на кушетката от изненада, впила поглед в земята, без да знае какво да мисли или каже. Това беше нелепо, разбира се. Ревността му, ситуацията, Щастливов. До някъде разбираше как му изглежда всичко. Излъга го за това къде се намира, а той явно я беше проследил. Но как можеше да помисли, че Неда му изневерява с този хахо, който живееше с баба си, която пък виждаше голия си умрял мъж и пищеше на всеки няколко часа.

- Скъпи, какво говориш! – стана Неда и се опита да го прегърне.
- А ти бе, мухльо, къв си ти бе! – Алекс го хвана за яката и го вдигна във въздуха. Очилата на Щастливов се накривиха и разкриха изпъкналите му очи. – О, боже, Неда! Що за извратеност – направи гримаса Алекс и пусна Щастливов на пода. – О... Не съм очаквал от теб подобна ... лудост...
- Алекс, миличко, той е просто някакъв смотан плихоаналитик. Моля те, чуй ме! Просто бях нещастна, когато се скарахме и ... намерих го в нета този, казва се Щастливов. Не е ли смешно? Казах си: искам да се почувствам щастлива, я да го видя този.

Алекс я гледаше невярващо. Клатеше глава като онези кученца, които в миналото украсяваха москвичите. Докато Неда разказваше гневът му постепенно спъхна като приземяващ се парашут и след минута вече двамата се заливаха от смях. Прегърнаха се и смеейки се тръгнаха към вратата. Там се сблъскаха с едно съсухрено бабе, мъничко, прегърбено и треперещо. В ръката си държеше брадва. Щом ги видя тя изведнъж се разпищя и рразмаха брадвата във въздуха. Неда и Алекс също се разпищяха и побягнаха обратно в кабинета. Облегнаха се на вратата от вътрешната страна, затискайки я с гърбовете си и в този миг втрещено загледаха Щастливов, който също държеше брадва!

- Ще се гаврите, а? Ще се бъзикате с фамилията ми, а? – Леко привел глава, гледайки изпод вежди изнад очила, Щастливов бавно приближаваше влюбената двойка. Алекс рязко дръпна Неда за ръка, осъзнал, че брадвата на бабата може да се стовари върху вратата. И тя се стовари. Само секунда след като се изместиха наляво по стената на кабинета, вратата на кабинета беше станала на трески.
- Ето, видяхте ли какво направихте! Разстроихте баба. С вашите драми и крясъци „оо, мило, оо, маймуно“ – Щастливов правеше бавни и малки крачки за да увеличи удоволствието от преследването на своя дивеч. Бабето продължаваще да нанася удари на вратата, докато най-накрая не нахлу в стаята с вдигната брадва в сбръчканите и ръце, право срещу Щастливов.
- Бабо, не, бабенце, аз с....- Щастливов дори не успя да се изкаже. Брадвата се стовари върху му и останалото не е за разказване.
Алекс и Неда се шмугнаха зад бабето и помягнаха навън. Докато излизаха от двора една друга баба се приближи към тях и застана решително на пътя им:
- Извинете, тук ли дават пенсиите?
Двамата се обърнаха назад към сивата роняща се сграда с изсъжнали китки на прозореца и в един глас казаха:
- Не, бабо, това е погребално бюро.
Бабата спря да пита, а двамата, тичайки ръка за ръка, позвъниха в полицията за да съобщят за убийство.