автор: dara33

Изтърколило се Слънцето от облачните си пухени завивки и се затичало по сините небесни поляни. Тичало палаво, а лъчите му целували земята и тварите, които се радвали на неговата живителна сила.
И както тичало едната му обувчица се изхлузила и паднала. Падала тя надолу и се приземила в зелена градина със зеленчуци. Скрила се под листото на една маруля. Мишлето Гризчо видяло светещата обувчица и веднага безстрашно приближило до нея. Подушило я. Поогледало я. Харесало я. После напълнило обувката с мека тревица и заспало на сенчица в нея.
В това време Слънчицето се намръщило. От очите му се заронили сълзички.
-Искам си обувчицата. Не мога без нея да тичам по сините поляни.
Облачната фея казала:
-Но как да я намерим? Виж ще ти направя нови.
-Не искам нови. Искам изгубената си обувчица.
Сълзичките на Слънцето трогнали Вятъра.
Задухал силно той. На земята настанала буря. Гръмогласно извикал:
-Златната обувка на Слънцето е изгубена. Който знае къде е- нека помогне.
Гризчо си нанкал сладко и дори и не подозирал какво става. Не чул вятъра. Не чул бурята. Не видял сълзичките на Слънцето. Едно бръмбърче не издържало и отишло при него.
-Мишленце, събуди се.
Отворило очички то. Погледнало и се усмихнало.
-Какво има? Защо ме будиш? Точно сънувах чуден сън...После сладко се протегнало.
-Заспал си на неподходящо местенце, мило и сладко мишленце.
Това е обувката на Слънчо, а той плаче за нея.
Скокнало мишлето. Затичало се.
-Хей, Слънчо- обувчицата ти е тук в зеленчуковата градина. Спах в нея. Прости ми. Недей плачи. От нея става чудна люлка.
Засмяло се Слънцето. Облачната фея с магия върнала обувчицата на Слънчицето горе в небесата. После то било внимателно и не тичало толкова бързо из небесната шир.
-Какво станало с мишлето ли?
Сигурно нанка под някое листо от маруля и сънува чудни сънища. Разбира се, че и то внимава. Не си прави легълце, от онова което намери и винаги пита дали не е изгубено.После сяда в градината и сладко хрупа вкусни зеленчуци, защото иска да порасте силно и добро мишле, за да може да достигне Слънцето и да тича с него из сините небесни поляни. Негов приятел е бръмбърчето, което го събудило и му казало, че Слънчо плаче.
Сега заспивайте милинки и сладки и нежни сънища. Слънчо вече спи в своите пухени облачни завивки. Спете сладко и вие.
Лека нощ!