ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: pwrfmind
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14136
Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 0
Всичко: 430
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Хляб от желязо (Борче Панов, Македония) (превод от македонски)
Дядо ми Борис е бил ковач.
Той е знаел, че хляба от желязото
ще тежи повече и от неговата смърт. - Животът, както и желязото,
се кове докато е горещ,
тогава и най-трудните неща
лесно получават формата на мисълта. –
казал той на баща ми,
преди да го остави сирак.
И расъл баща ми,
с най-тежките форми на мислите,
в сиропиталище от войната.
Баща ми цял живот беше миньор.
Дрехите му миришеха на руда
и светеха от гъстите частици хематит,
когато се връщаше от трета смяна.
От дланите му блестяха
искрите на дядо, сред кристалите,
които ми носеше от мината.
- Дръж искрите, сине! – ми казваше.
Така и днес аз,
с искрите в двете мои длани,
постоянно претеглям
точното тегло на думите
в топлината на моя железен хляб.
ЛЕБ ОД ЖЕЛЕЗО
Автор: Борче Панов, Македониja
Дедо ми Борис бил ковач,
тој знаел дека лебот од железото
ќе тежи повеќе и од неговата смрт.
– Животот, исто како и железото,
се кове додека е усвитен,
тогаш и најтешките нешта
полесно ја добиваат формата на мислата,
му велел тој на татко,
пред да го остави сираче.
И растел татко
со најтешките форми на мислите
во дом за сираци од војната.
Татко цел живот беше рудар,
облеката на руда му мирисаше
и од густите честички хематит светкаше,
кога од третата смена се враќаше.
Од дланките негови блескаа тогаш
искрите на дедо среде кристалите
што од рудникот ми ги носеше.
– Чувај ги искрите сине, ми велеше,
па и денес јас,
со искрите во двете дланки мои,
постојано ја распоредувам
точната тежина на зборовите
во топлината на лебот мој железен.
Публикувано от hixxtam на 17.04.2016 @ 16:59:14
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Хляб от желязо (Борче Панов, Македония)" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хляб от желязо (Борче Панов, Македония) от Markoni55 на 18.04.2016 @ 14:55:15 (Профил | Изпрати бележка) | Хлябът може да тежи и от сълзи когато е замесен....Поздравления Златна! |
Re: Хляб от желязо (Борче Панов, Македония) от LATINKA-ZLATNA на 02.05.2016 @ 22:44:04 (Профил | Изпрати бележка) | Маркони и Ангар, благодаря ви за коентарите.
Честит Великден! Желая ви здраве, Муза и светли дни!
Стихотворението на Борче Панов ме провокира още със заглавието. Веднага започнах да мисля как от желязото ще стане хляб, какво е вложил авторът, какво е искал да покаже. Вследствие на работата с чука, дядо му е създавал нещо здраво и устойчиво, а така също е изкарвал и хляба. Авторът е показал спомена от тези ръце, които са чукали желязото, за да отгледа сина си, а така също – чрез това студено и топло желязо – е показал и неговата грижа и обич да му изкарва хляба. Показал е същността на живота – борбата за хляб! Дал е и Дух на този човек! Много тънко, мъдро и философско авторът е сравнил хляба от желязото. Това сравнение те кара да се замислиш, да стигнеш до самото производство на хляба. Този хляб от желязо е изстрадан – когато дядо му е работил със желязото, огънят е парил ръцете му!
После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.”
Дядо му е знаел, че смъртта идва и отнася всичко, но това, което той е работил с чука, ще остане. Той е знаел също, че хляба, който е изкарвал с този труд, е по-силен от смъртта , защото това ще продължи в спомените на неговия син!
Провокира ме и бащата на лирическия. Той е работил миньор – изключително тежка работа – но той винаги е носил искрите на неговия дядо, които са му давали сили.
„– Дръж искрите, сине! – ми казваше
Така и днес аз,
с искрите в двете мои длани,
постоянно претеглям
точното тегло на думите
в топлината на моя железен хляб.”
Душата на човека е богата, когато зависи от светлината в семейството, а това е приемствеността на поколенията – бащата на лирическия взема мъдростта от своя баща и я предава на сина си. Това също ме заинтригува и провокира, тъй като тези ценности вече почти не съществуват.
Борче Панов по много интересен начин е направил стихотворението. Кара те да се замислиш, да го разнищиш, да почувстваш силата му. Авторът е вникнал много дълбоко, както в същността на човешките взаимоотношения, така и в същността на трудностите на живота
|
| |