автор: dbutanski

О, не съм То, а някаква химера,
разстлала дим пред болни сетива,
за да разбуди трайно ведростта
в безоблачната ни житейска сфера.

И често случват се процеси срамни
сред бол гладуващи гърла,
и, някак си, са те отправни
към нови тягостни тегла.

И ние чакаме развръзка тиха,
без смисъл здрав от жест, борба,
и сякаш разума ни свиха
до жалките трохи едва.

- Така не стига се далече
и хич не идва свобода,
а свършваме се явно вече
и гине с укор младостта!