...липсваш ми неистово
в отминалото бъдеще
в невиждащите ми очи
неясни спомени в ъглите на заоблените мисли
липсваш ми до болка
без да те е имало по кожата ми
с безчувствен допир на истински сълзи
липсваш ми по несъществуващите пътища
извървели ни от край до край
по дълбоките прорезни рани на душите ни
липсваш ми във сънените утрини
липсваш ми във вèчерните мъдрости
в среднощните клаксони на такситата
в страстта на гладните клошари
липсваш ми под уличната лампа
с лунната целувка по челото ми
и краткото признание
обичам те
липсваш ми
в
измислената
ми
реалност...
© Евгения Маринчева-Jen
юли 2012