Протягам днес ръце
времето да уловя.
А дланта ми тъй безсилна е
пред устрема му силен,безметежен.
С усмивката широка
ще ми посочи то вратата,
а в сълзата ще се прочете тъгата.
А то е буйно и немирно
като водата бягащо безспирно.
С ласка нежна то ме брани
и с топлота ще ме примами.
Открехна ли вратата
мен ме чака нов приятел-
бъдещият ден незнаен.
А далечад мен остава
изстрадалият с мене воин-
денят ми вчерашен забравен.
И аз ще му завидя за
силата му безгранична
и ще пожелая свободата
сладка и безмерна.
А то по мене ще тъгува,
в съня му вечно ще изплувам
и тайно ще си помечтае
да може то да бъде като мен.
Да спре за миг,
да се обърне,
със съдбата да се пошегува,
красотата да прегърне
и тъгата да отблъсне.
И след като до мен то приседне,
напред отново ще поеме
по нова славна диря,
изпълнено с животворна сила.
Тогава времето ще се реши
всички мои грешки да прости
и ще ми подари крилата
ведно със свободата.
Защото пази то тайна помежду ни,
защото знае то,
че само в моя спомен
завинаги заключен ще остане
мигът му истински и верен.
А като птица жадна за живота
ще пия аз росата на свободата
и ще летя към светлината!