автор: VladKo

На черния котарак Салем, единствен по рода си.

За мацка май не ставаш вече. Жалиш
за младостта. Тъгата допълзя.
И лист отронен бузата ти гали,
за да поеме малката сълза.

Бутилката, наполвина изпита,
с утайки нагорчава. И тогаз
утеха ти донасям, без да питам –
единствен правото го имам аз.

В крака ти се отърквам по привичка,
опашка вдигнал. Идва му реда
млекцето да излоча от паничка.
Помилваш ли ме – мижам и „преда”.

Екзистенциализъм не разбирам,
проблемите на делника голям
във котешка глава не се побират.
А що предателство е, туй не знам.

През август, март – разгонен, сетне – твой съм,
попивам черните ти мисли пак
със лапи мекички и с гладък косъм.
А инак за какво съм котарак?