автор: Milvushina

Днес е първият ден от новия ни живот, любима. След тридесет години на мечти и планове най-сетне сме само двамата с теб. Обещавам ти, че ще бъда винаги до теб в радост и болка, в здраве и болест, в бедност и богатство, от този ден насетне до последния си дъх. Кълна се, че никой и нищо повече няма да ни раздели.
Помниш ли, когато още бяхме млади и изпълнени с копнежи? Ти беше обещаваща бъдеща магьосница, а аз мечтаех да стана най-прочутия майстор на артефакти за всички времена. Една задушна лятна нощ наблюдавахме заедно звездите, а ти протегна ръка към небето. Обещах ти, че един ден ще те заведа там на космическия си кораб. Ти ми се изсмя и ме нарече заблуден мечтател. Каза, че никога няма да успея, че машина дело на човешка ръка не може да постигне това, на което е способна само естествената магия. Обаче аз винаги си удържам на обещанията, любов моя. Ела, нека ти покажа новия си кораб – цяло десетилетие го строих само за теб. Металните тръби, болтовете и гайките изграждат един кораб, но той не е дом, ако ти не си част от него.

Обещах ти изненадата на живота ти, ако дойдеш у дома днес. Благодаря ти, че ми позволи да ти докажа, че съм променен човек. Наистина го мислех, когато ти казах, че проблемите ни ще бъдат решени веднъж и завинаги, че повече няма да ти досаждам, ако и този път ме отхвърлиш. Както виждаш, аз наистина съм човек на думата си. И докато влача парализираното ти тяло към машинното отделение, тържествено се заклевам, че никога, никога повече няма да прося любов от теб.

Ето тук, мила, настани се удобно на металната маса. Тя ще ти е легло до края на дните ти. Колко са прекрасни косите ти, като ореол от чисто злато обграждащ главата ти. Недей ме гледа така отровно – и на мен ми е криво да ги скрия под каската от метални проводници, но трябват и жертви. Нека да сваля робата ти и да огледам прекрасното ти тяло само още миг. Донесъл съм ти подарък изработен специално за теб – бляскава нова рокля от фино преплетени сребърни и медни жици. Възхищавам се на съвършената ти кожа докато те свързвам към двигателя и го слушам как ръмжи с нов живот.

Прегръщам те в тъмнината и целувам устните ти за сбогом. Нека бръмченето на двигателя, захранван от магията в кръвта ти, да бъде вечната ти приспивна песен. Махам ти за последно, затръшвам вратата на машинното и заглушавам писъците ти. Не си прави труда, мила моя, ние сме само двата тук. Нали ти казах – тук съм, но вече те оставям. Шев по шев в затвора ти те заварявам. Харесва ли ти, скъпа, новият ти мрачен дом?

Днес е денят, в които се сбъдват мечтите ни. Готова ли си за пътешествие сред далечните звезди? Защото с теб трябва да побързаме да се махнем от тая жалка планета преди колегите ти от магическия съвет да са се усетили, че те няма. Приготви се, любима, тръгваме вече. С усмивка натискам бутона за излитане и се откъсваме от здравата хватка на гравитацията.

О, да, ще бъде едно много дълго пътуване, но аз винаги ще съм до теб. Обещавам ти това, любов моя. Обещавам.