автор: VladKo

Зимен грях

Отзвучал акорд от късна младост
на душата в струните замря.
Вкусил от греховната наслада,
гузен тръпна и щастлив горя.

Приласкана в топлите ми длани,
ме опиваш с дългите коси.
Искам да ги милвам до зарана,
но ще тръгваш. Мислила ли си,

че със обич посред люта зима
ще споделяш с мене нежността?
Няма да те пусна! Ще те имам
ето тук — отляво, във гръдта.

Спи, красавице!

Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок

като дух безтелесен долитам
да те галя със поглед любящ.
На сърцето ти равният ритъм
ще ме стопля, ще дава кураж.

И от порив на нежност прекършен,
те целувам щастлив и смутен...
За мечтание времето свърши.
Спи, красавице — утре е ден!