автор: zika

Дворът беше потънал в зеленина. Вятърът си играеше с ока-
палите рози и заедно с вечерния сумрак правеха градината тайн-
ствена и призрачна.
Бяхме седнали върху масата под голямата тента и си кла-
техме краката. Стефан беше захапал клонче от вишната и го мър-
даше с език наляво-надясно.
- Да играем на нещо? – казах аз.
- На какво? – умърлушено попита той.
- На криеница, или на гоненица – предложих аз.
- Не знам! Като се скриеш, никога не те намирам.
- Знаеш, че когато ме повикаш, веднага се показвам.
- Затова не е интересно да играя с теб. Хайде да седим и да гле-
даме...
- Какво да гледаме? – дворът зад къщата беше малък и от хра-
стите и дръвчетата нищо не се виждаше.
- Мравките, вятърът, дето движи клоните на вишната, облаците..
Шестгодишният ми приятел въздъхна тежко.
- Ама вече е тъмно и не става.
- Какво има?
- Мисля за мама! Много ми липсва! Баба каза, че я няма от го-
дина, ама на мен ми се струва повече. Гледам в небето и я търся.
Как мислиш – тя вижда ли ме?
- И те вижда, и те чува! – уверих го аз.
- А вече мога ли да говоря с нея? Ти каза, че като мине опреде-
лено време ще може.
- Да!
- Сега? – погледна ме невярващо.
Кимнах с глава. Той помълча няколко минути, след което се
огледа и прошепна:
- Мамо, мамо, тук ли си? Мамо, обичам те! Мъчно ми е за теб!
- И аз те обичам мишленце! Защо си тъжен днес?
- Тате не се разбира с баба и дядо. Не ми казват защо, ама мисля,
че е заради теб. Чух ги да се карат. Дядо го обвиняваше за смъртта
ти. От децата разбрах за катастрофата, ама не съм им казал, че
знам. Сега се чудя – дали да обичам тате?
- Миличък, недей! Никой не е виновен! Беше ми дошло времето.
Като пораснеш, ще разбереш. Знам, че ти е трудно, но обичай тате,
баба и дядо. Помогни им да се разбират по-добре.
- Мамо, боли ли те там на небето.
- Не! Добре съм и, знаеш ли, и аз ходя на училище. Искаш ли да
се състезаваме по оценки?
- Добре, ама да сме наравно.
- Наравно. Съгласна. Поздравления за тържеството в училище!
Много хубаво стихотворение каза. Може ли да го чуя пак?
- Добре! Слушай! – изправи се върху масата и звънливо и силно
издекламира:
Мама е обич,
мама е радост,
мама е слънце над мирно небе.
Без мама не може,
Без мама не трябва,
Защото без мама светът ще умре!
- Написала го е майката на моя приятел Анди, когато е била
малка – за нейната си майка. С това стихотворение е спечелила на-
ционален конкурс.
- Мога ли да дойда при теб?
- Рано ти е! Имаш да правиш много неща. Пък и нали ще ми по-
магаш в небесното училище, а аз ще помагам за твоето. Можеш да
ми пишеш всеки ден! За всичко! Знаеш ли, че всяка вечер те целу-
вам за лека нощ?
- Не знаех! А аз как да те целуна?
- Лесно! Целуваш баба си и все едно целуваш мен – ще усетя, по-
вярвай!
- Разбра ли, мамо, че ходя на уроци по китара? Учителят каза, че
съм много музикален – като теб!
- Браво! Сега имам изненада. Затвори очи и духни три пъти.
Стефан затвори очи и нетърпеливо духна. Чу се пукот и не-
бето се изпълни със светлина. Големи топки се пръскаха на хиляди
звезди. Цветя в червено, жълто, синьо, оранжево и зелено приплам-
ваха и угасваха. Цветовете и формите се въртяха като в калейдо-
скоп.
Детето гледаше онемяло и изведнъж се разкрещя:
- Бабо, бабо, бързо идвай!
Баба му изтича изплашена навън, прегърна го и двамата за-
гледаха небето.
- Това е подарък от мама! – гордо заяви малкият.
- Добре, добре! – каза тя.
- Говорих с нея. Ангелът ми беше обещал и стана днес!
- Какъв ангел? Сам си през цялата вечер – гледах те през прозо-
реца.
- Ще ти кажа една тайна. Никога не съм сам. Моят ангел е винаги
с мен. А сега и мама, но няма да казваш на никого, нали?
Жената избърса сълзите си.
- Няма, обещавам! Откъде ти хрумват такива мисли?
- Ех, бабо! Като бях малък, мама ми обясняваше за ангела-хра-
нител и как да го викам.
Погледна я усмихнат и каза:
- Има и за теб, и за мама подарък. От мен! Затвори очи и духни
три пъти!
Прегърна я с двете си ръце и звучно я целуна по бузата.
- Сега целувам и двете! Нали, мамо?
Останаха така прегърнати и загледани в небето. Зарята от-
давна беше свършила. След това хванати за ръце влязоха в къщата,
скрили зад усмивките си тайната, която щеше да им помага да оце-
леят!