автор: auco2

Заболяха ни
всичките зъби от стискане.
Кръв избива под пръстите,
в дланите впити.
Нищо друго в живота си
вече не искаме -
нищо друго,
освен да сме здрави
и сити.
Безработно стоим,
безидейно мълчим,
в безпросветност
прекарваме дните си.
Не се мъчим дори
(пък и как?) да спасим
и частица поне
от душите си.
А водачите блъскат ни
с алкохолно "Ура!"
по незнайни, неведоми пътища.
След порой от слова
пускат гъста мъгла
и вещаят ни розови сънища.
Но се пукат мечтите -
балони сапунени,
и животът ни удря шамари.
Изтрезняваме бързо,
от болка събудени,
без любов,
без надежда,
без вяра.
И болят ни пак
всичките зъби от стискане.
Кръв избива под ноктите,
в дланите впити.
Нищо друго за себе си
вече не искаме -
нищо друго,
освен да сме ЖИВИ.