автор: wingless

Промъква се през изгрева Април,
в алеите с походка колеблива.
Все същият,не се е променил -
довежда пролетта и си отива.

Завива с тишината след дъжда
покълналото утро зад баира.
И с тихата усърдност на пчела
роса от цветовете му събира.

За да замеси сънения свят
все още неорисан от съдбата,
с дъха на онзи тайнствен аромат -
от нов живот възкръснал на земята.

А после се оглежда уморен,
облечен в цветове и пеперуди -
във още непорасналия ден.
И чака пролетта да се събуди.