автор: ipsidixit

Което остава отвън е странното и необяснимото.
Трябва да почука, за да му отворят хотелската стая, а по етикет – да се представи. За съжаление, знае какво ще намери, което го кара да чукне веднъж и бързо да си отиде.
Проблемът е, че няма къде – вън е домът, гостоприемен, но твърде лишен от значение; подходящ за три часа, студен под калпака от сняг; високо към последната хижа намира спасение преди Мусала, но я подминава, всъщност – подценява, заобиколено от временната си квартира и трогнато до сълзи от ледения вятър.

Нагоре е тихо – единствената утъпкана пътека разкрива само едни замръзнали стъпки, поне от последения слеговалеж – насам, а снегът е твърде дълбочък, за да си усложнява животеца с правене на други подобни.Но все пак - съвпадение ли е, че снегът е бял – отблъсква светлината цяла зима, както и ледения вятър от тревата? Всъщност, кое от двете е еволюирало: снегът или тревата?

Странното бие път надолу, а снегът намалява и намалява, докато не се появи калта и старите стъпки не започнат да джвакат под натиска на опаките такива – научно обяснимо е. В хотелът – нищо ново – вътре си остава уютен страх, но всеки се връща; все пак – пари е дал. И бездруго, на Мусала няма трева.