Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 758
ХуЛитери: 5
Всичко: 763

Онлайн сега:
:: Elling
:: Boryana
:: mitkoeapostolov
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНебе до поискване
раздел: Поезия
на Десислава Великова

Не отлагай небето за после.
Нека то покълне в теб, както вятърът сее надежда.
Както Давид дебелее и стоварва топовния си удар -
така и любовта изпълва зеницата ти мраморна
и разискря смисъл в отложеното утре,
където ти нощуваш с право на помилване.
Да си поданик на отмерените секунди,
в които пребиваваме, когато сме си ужасно близки,
има своята чудовищна цена: ти падаш,
аз се издигам - в точката на пресичане
се сблъскваме, от което светът се превръща
в място, обитаемо само от врабчета,
без прашки и камъчета, без Голиати
и онази дълга колкото вечност приземеност,
в която пропадаме, докато се търсим в тъмното.

29.03.2016


Публикувано от Administrator на 30.03.2016 @ 13:00:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   gitchka_gramatikova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 11:34:53 часа

добави твой текст
"Небе до поискване" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Небе до поискване
от mariq-desislava на 30.03.2016 @ 13:32:24
(Профил | Изпрати бележка)
Чета си аз Кристофър Фаулър и си пия обедното кафенце и съглеждам това и се олях зверски.:))) Значи голям подарък си ми сътворила, да знаеш и да, определено пишеш по-добре от мен, честна пионерска.
Аз понеже съм интроверт всичко преживявам по няколки дни, така че това ще ми държи влага още дълго - посвещението, де.
Впечатляващо е, че си ми турнала и името ей там на, у висинето, за да не отлагам небето.:)
Абе, никакъв коментар не успях да изтрещя, ама то е защото прекалено се развълнувах, благодаря.


Re: Небе до поискване
от gitchka_gramatikova на 30.03.2016 @ 14:02:17
(Профил | Изпрати бележка)
Не ти, а аз трябва да ти благодаря! Много те обичам, да знаеш :)
Все едно никога не съм си тръгвала от теб. :)

]


Re: Небе до поискване
от shrike на 30.03.2016 @ 14:02:20
(Профил | Изпрати бележка)
Светът на врабчетата. Мънички туптящи сърчица. Притихват в ръцете ти усетили топла милувка и доброта.

Хубаво посвещение! Поздрави!



Re: Небе до поискване
от gitchka_gramatikova на 30.03.2016 @ 14:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти харесва, поздрави! :)

]


Re: Небе до поискване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.03.2016 @ 15:07:03
(Профил | Изпрати бележка)
Стреснах се някак! С нищо не ми напомня моето стихотворение от 2008 г., но заглавието е същото...
Е, нека си го поделим тогава.


Re: Небе до поискване
от gitchka_gramatikova на 30.03.2016 @ 15:15:53
(Профил | Изпрати бележка)
Хахаха! Пастирче, извинявай - да си го поделим :)
Здравей!

]


Re: Небе до поискване
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.03.2016 @ 16:48:23
(Профил | Изпрати бележка)
Та, нима любовта не е камъкът в прашката на живота?
Оня остроръбест кварц, нанасящ незарасващи рани?
Или не искаш да повярваш, че ятото слепи врабчета,
със сини мъниста вместо отдавна изтеклите им очи,
се вслушва наперено, но напрегнато в шума зад хоризонта?
В оная бездънна наша въздишка съпровождаща ни
през целия ни пад, отвъд точката на разминаване?
А дали стрелките неумолимо и неуморимо отброяващи
все по-бързо изсъхващите капчици на минала близост,
всъщност са само една ножица разрязваща безмилостно
отложеното ни за никога, черно като креп небе?


Re: Небе до поискване
от gitchka_gramatikova на 30.03.2016 @ 17:05:41
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми харесва, благодаря ти! ;)

]


Re: Небе до поискване
от angar на 31.03.2016 @ 09:52:41
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много хубаво посвещение! Веднага се разбира, че е за Мария-Десислава - Тя е - такава, каквато е в стиховете си.

Достигнала си я!

Мисля си - с какво привлича този тип поезия? Може би с това, че някаква безгранична свобода има в нея, никакви ограничения, на пръв поглед никаква логика, никакви догми и норми. Пишеш всичко, което си измислиш.

Но и много хубаво е, че в твоите стихотворения все пак има известна сдържаност, не допускаш дразнещи слуха със своята нелогичност и безсмисленост, но характерни за този тип поезия, изрази. Всичко си се възприема нормално и без усилие.


Re: Небе до поискване
от gitchka_gramatikova на 04.04.2016 @ 16:13:04
(Профил | Изпрати бележка)
Току-що разбрах, че от другия месец се закрива публикуването и остава само опцията за четене. Жалко. След 5 години се връщам и чета това... Хубаво местенце си е тук, но... оставаме само читатели :(

]