автор: rumpel

Колко пъти, нещастна Европо,
изнасилвана ти си била?
Колко пъти войници със тропот
са се месили в твойте дела?

И жените ти, нежни кошути,
колко пъти надаваха вик,
през онез следвоенни минути
със насочен към гърлото щик?

Свободата ти, бедна Европо,
извоюва я с женския срам.
Те приемаха всичко без ропот
и мълчаха, тъй както във храм.

За да са дъщерите свободни
и да ходят с открити лица.
О, Европо, Земя благородна,
те са твоите ярки слънца!

Тя, Жената, не би се укрила,
за да рони сълзи и ридай.
Запази тази женствена сила
и бори се, бори се до край!